Светът е голям и спасение дебне отвсякъде
Преди време попаднах на мейкинга на този филм и си помислих, че българското кино може би все още живо. Днес, когато най-накрая седнах да го гледам, имах огромни очаквания. Не всеки ден български филм влиза в крайната деветка на номинираните за Оскар чуждоезични филми. За мое щастие „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ оправда очакванията ми и даже ги надмина.
Накратко историята разказва за семейство политически бежанци, които напускат България по време на комунистическия режим. Тази сюжетна линия е предадена ретроспективно, през погледа на техния син, който се опитва да събере разпилените късчета на своето минало. С помощта на дядо си, Бай Дан-царят на таблата, той ще измине дълъг път в „тандем“ в търсене на самия себе си.
Въпреки своя привиден оптимизъм, заявен още в самото заглавие, филмът повдига много сериозни теми, припомня позабравени проблеми, които никога не бива да бъдат забравени. Докато гледаш, си казваш „вярно, точно така беше, чакала съм по два часа на опашка за хляб“ или „слава богу, вече мога да пътувам свободно където си пожелая и след това да се върна“. После се смееш на сцената със скандирането на „К-П-С-С/Б-К-П и плачеш, когато Баба Сладка получава анонимна картичка от лагера за бежанци в Италия, надписана с почерка на дъщеря и.
Филмът ще докосне дълбоко хората от моето поколение, които по време на режима са били достатъчно големи, за да помнят, но и достатъчно малки, за да си кажат „светът наистина е много голям и спасение дебне отвсякъде“.
Хубав е, гледайте го.
март 17th, 2010 at 0:08
Днес, в благодарение на фейсбук и теб, аз също най-после седнах да го изгледам тоя филм. От колко време вече ми надуват главата с него
Наистина говорим за сериозно кино, направено с афинитет. Сюжетът успя да трогне загрубялата ми душичка
Освен, че си спомням комунизма, бях на същите години като моченцето, когато с майка ми и баща ми емигрантствахме из Африка и Европа, когато се загубих в Рим, когато се оглеждах за русата главица на Селин в Париж и, когато пеехме „облаче ле бяло“, докато се притеснявахме за роднините в България.
Та, общо взето, „картинката“ ми е добре позната, а филмът ме уцели право в десятката
Благодаря ти много, за което!
[Reply]
март 17th, 2010 at 8:34
Вера, по една случайност филмът излезе точно когато се бяхме върнали от Дания. Гледахме го (ако правилно помня) тримата – аз, Веси и Мартин (в корема ѝ). И идея си нямаш как ме „отвя“ филмът, не си спомням толкова емоционално да ми е действал който и да е филм до тогава.
Както Тишо казва, уцели ме право в десятката. Мисля, че някои неща там можеш да ги почувстваш само, ако си си представял понякога как родителите ти, които не са те виждали дълго време (макар че при нас идваха доста често, но пак се събираха по 5-6 месеца без да се видим) получават „онова обаждане“ по телефона.
Каквото и да говорим, за мен този филм си остава едно от най-значимите постижения на нашето кино.
И ми кажи отде изкопа ДВД-то, искам го на ДВД! Успях да си го изпиратствам, но това трябва да се има на ДВД, задължително!
[Reply]
март 20th, 2010 at 18:51
Верче, откога искам да го гледам този филм.На кино ли го гледа, къде го дават.Не можах да го намеря в нито един торент сайт.
[Reply]
март 20th, 2010 at 20:03
@asktisho: Моля
@Дончо: този път сме на едно мнение.
@Поли: на двд го гледах със супер качество. Потърси си го по вестникарските павилиони, може някъде да е останал. Ако ли не, ще ти дам да го гледаш.
[Reply]
март 24th, 2010 at 14:47
Филма е много интересен. Препоръчвам го на всеки!
[Reply]
април 1st, 2010 at 16:57
Спасение в бягството… хм, не.
[Reply]