да не си болен в тая държава
Седемчасово повръщане по нощите. Пробвам свещички Вомитусхил-не помагат. След втората без резултат, решавам, че ще ходя до аптеката за други(слава богу, че под носа ни има аптека с денонощно гише). Няма да коментирам откровеното нежелание на сина ми да му ги поставям, но поне е голям и разбира, че се налага, ако искаме да избегнем инжекцията Деган. Момичето от аптеката е любезно, предлага ми друг вариант – Вомакур. Ползвала съм ги и знам, че действат безотказно. Вземам също така и хидрасек и ентерол за по-късен етап. Малко преди полунощ повръщането продължава. Силно казано повръщане, защото вече няма какво да повръща, но го мъчат конвулсии през 30 минути и невъзможност да се задържи каквато и да било течност. След всяка следваща свещичка го уверявам, че вече ще е добре, като вече не вярвам на думите си. Към 2 и половина през нощта вече мисля само за инжекцията Деган, която ще успокои.Звъня на тел. 150, въпреки протестите му, и обяснявам каква е ситуацията с детето ми. Оттам съвсем спокойно ми отговарят как съм трябвало да го заведа в Спешното, за да го прегледат и назначат лечение. Недоумяваща и изнервена отвръщам, че детето не е в състояние да бъде транспортирано, изтощено е и не възнамерявам посред нощите да го развявам по болници. Спокойният глас отсреща ми казва, че ако искам лекар вкъщи, трябва да звънна на тел. 6150. Затварям и набирам номера. Включва се запис на секретар, който невъзмутимо ми обяснява, че всички оператори са заети и трябва да изчакам. Чакам. Чакането продължава към 20 минути. Затварям. Часът е вече три, а синът ми продължава да повръща стомашен сок и на ръба на обезводняване. Държи се мъжки, за разлика от мен. Все пак се старая да се владея. С пълното съзнание, че има опасност от предозиране, рещавам да се върна към Вомитусхила, поне са хомеопатични. Към три и половина поставям пета свещичка и лягам при него. Той заспива, изтощен до краен предел. Аз не мога. Седя в тъмното и се моля. Всяка майка е стигала до това. Когато вече нищо не помага, остават молитвите. Броя минутите, минават десет, двайсет-нищо. Минават критичните трийсет и аз съм нащрек. Нищо. Манава час, а той продължава да спи. Слава богу, свърши се. Към 5 часа вече се унасям и аз, но не мога да заспя дълбоко. Ставам по някое време да надникна в другата стая за малката. Тя поне е добре, спи при баща си.
На сутринта Наско вече посъбрал сили тихичко ми казва: „Мамо, като легна при мен, спрях да повръщам.“
Просто не ми се коментира ситуацията с Бърза помощ. Бях готова да платя голяма сума, само някой да дойде да помогне на детето ми. В такива моменти не мислиш за пари. Но нямаше кой, наистина нямаше. Не съм от хората, които викат Бърза помощ за щяло и нещяло. Наясно съм, че всяка вечер има десетки случаи с тежко болни и умиращи, но по дяволите, моето дете също се нуждаеше от спешна помощ, а нямаше кой да му я даде. Следователно, за мен лично в тая държава няма Спешна или Неотложна или както там се нарича Бърза помощ. Това са фактите към днешна дата в родното ни здравеопазване.
февруари 20th, 2010 at 15:09
Ако ти се занимава, потърси начин да подадеш оплакване. На 150 не могат да ти откажат помощ!
В друг случай, звъни направо на 112. Там ще минеш през още един оператор, но има една ДРЕБНА разлика между звъненето на 150 и на 112 – на 112 разговорът се записва. И наглостта им е далеч по-малка, защото знаят какви ще са последствията за тях, ако посмеят да се правят на интересни.
НЕ ГИ Е СРАМ, МИЗЕРНИЦИТЕ!!
[Reply]
февруари 20th, 2010 at 15:39
МИла моя, направо съм потресена! И искрено ти съчувствам! Преживявала съм и повръщането и разправиите с „Бърза“ помощ… некадърници! Дано Насето се съвземе бързо и дано Биби не я хване, че там ще е страшното! Стискай зъби!
[Reply]
февруари 20th, 2010 at 16:09
Ужасът съм го преживявала нееднократно, само че с ларингоспазми. Мани повръщането, да си виждаш детето как отваря уста отново и отново и не може да си поеме въздух, как посинява от недостиг на кислород, ужасът и молбата в очите му, това не го пожелавам на никой. Временен изход – частна детска клиника с денонощно обслужване.
И жалбите няма да помогнат. За неотложната помощ повръщане, грип, настинка, температура и т.н. не е спешно състояние, независимо дали става въпрос за възрастен, дете или бебе.
Горчивата истина е, че не само неотложна помощ няма в тая държава, здравеопазване няма вече, има здравепогазване …
[Reply]
Светла Reply:
февруари 20th, 2010 at 18:45
В моя случай повръщането не спря и бърза помощ все пак дойде (звъннах на 112 и все пак беше по обяд), от което обаче не последва нищо хубаво, а на всичко отгоре впоследствие и докторът с линейката се оказа перверзен тип, но това е друга тема. Може би е добре, че на синът Ви му е бил спестен екшънът „назогастрална сонда без мерки за потискане на гаденето“ – щеше да е нещо, за което да си спомня с много неприятно чувство цял живот. Добре, че организмът му се е преборил сам.
Спешната ни помощ наистина е под всякаква критика. И не само тя куца в „здравната ни система“…
[Reply]