моята си камбанария

Насам народе, ела на Женски карнавал, по идея  на Мисис Бу. С известно закъснение се включвам и аз в тази лудост(по-късно ще разберете защо), като ще се опитам да отговоря на въпроса „Доволна съм, че съм жена, защото?…“

Всъщност като се замислих защо аджеба съм доволна, че съм жена, първата ми реакция беше WTF? Ама аз наистина ли съм доволна от това и какво пък му е толкова якото на това да си жена, че чак да съм „хепи-хипи“ от факта. Че то това си е някакво стечение на обстоятелствата, независещо от мен. После в този ред на мисли продължих: Как да знам дали съм доволна, че съм жена, като не съм била мъж. Нали все пак трябва да имам база за сравнение. И ето, за целите на проучването, реших да бъда мъж за един ден.

И така, ето ме мен като един  средностатистически представител на силния пол. Хм, как изглеждам ли? Около 30-те, добре сложен брюнет, с тридневна брада (пфу, тази брада ужасно сърбяла бе! ) Работя в някакъв офис на шибан осемчасов работен ден. Току-що мина новата ни колежка в ултра секси екипче и… нещо стана с мен. Хм, май получих не особено уместна ерекция. А шефът е бесен и ме вика спешно. Бързо, бързо, мисли за друго: глобалното затопляне, сутрешното задръстване, новото А8 на шефа…Баси уникалната кола! Готов съм да му стана доживотен роб, само и само да ми я дава чат-пат да ходя на фитнес. Шефът е такъв смотаняк, а как му се лепят мадамите. Е, тя и моята женичка не е лоша, ама ония мацки са турбо гърли, вее.  Аре пак ми стана…мисли за световната икономическа криза! След работа дали да не ида да пийна по една бира с френдовете в Еврофутбола, или пък да се прибирам на топло при мойта. Аре ве, цял ден съм се гърбил, заслужавам една бира в готина компания. Мойта ще ме чака, няма къде да иде.

Стоп камера. Е, то не било лошо да си мъж, макар че, определено е различно и май понякога конфузно. Дребни човешки радости.

Жалко, че не мога да обобщя „Доволна съм, че съм жена, защото не съм мъж.“ Щеше да е лесно.

А и съм наясно, че опитите ми да вляза в главата на един мъж, да мисля, чувствам и дишам като него, са само една клиширана представа и вероятно нямат много общо с действителността.

И така, не ми е в стила да се тупна в гърдите и да кажа „Жена, това звучи гордо“. Все пак ми харесва да бъда жена, да изглеждам еднакво секси и в пола и в панталон, да плача сърцераздирателно на тъжни филми, да нося високи токчета и да спукам гума на стар селски път, с ясната идея, че веднага някой ще ми се притече на помощ.

И не е само романтичната представа за жените. Харесва ми това, че всеки един ден е огромно предизвикателство за мен. Сутрин съм мама, приготвям закуска и изпращам сина ми на училище, наобяд съм бизнесдама и подписвам договори, следобед съм денс маниачка в залата по аеробика или пия коктейл с дружки в шикозен бар, вечер съм съпруга и приятелка на по чаша вино, и отново мама-храня, къпя, пея приспивни песни. Толкова роли, а съм само една. Абсолютният хаос. Бях чела нещо от Наталия Очкур, което лично за мен перфектно описва днешната жена:

„Я – Женщина, и, значит, я – Актриса,
во мне сто лиц и тысяча ролей.“

И така, в заключение мога да кажа само, че ми харесва да съм жена, защото никога не ми е скучно.

Другите участнички в карнавала Женско царство са:

Бу

Deni4ero

Denia

mikiblue

Креми

Василена

Поли

Петя Кирилова-Грейди

Eneya

Liska

и едно мъжко мнение по въпроса

Споделяне:

Tags: жена, жените, женско царство, карнавал, майчинство, мъжете

This entry was posted on вторник, февруари 2nd, 2010 at 14:11 and is filed under Градините на Ева. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.