моята си камбанария

Преди време попаднах на мейкинга на този филм и си помислих, че българското кино може би все още живо. Днес, когато най-накрая седнах да го гледам, имах огромни очаквания. Не всеки ден български филм влиза в крайната деветка на номинираните за Оскар чуждоезични филми. За мое щастие „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ оправда очакванията ми и даже ги надмина.

Накратко историята разказва за семейство политически бежанци, които напускат България по време на комунистическия режим. Тази сюжетна линия е предадена ретроспективно, през погледа на техния син, който се опитва да събере разпилените късчета на своето минало. С помощта на дядо си,  Бай Дан-царят на таблата, той ще измине дълъг път в „тандем“ в търсене на самия себе си.

Въпреки своя привиден оптимизъм, заявен още в самото заглавие, филмът повдига много сериозни теми, припомня позабравени проблеми, които никога не бива да бъдат забравени. Докато гледаш, си казваш „вярно, точно така беше, чакала съм по два часа на опашка за хляб“ или „слава богу,  вече мога да пътувам свободно където си пожелая и след това да се върна“. После се смееш на сцената със скандирането на „К-П-С-С/Б-К-П и плачеш, когато Баба Сладка получава анонимна картичка от лагера за бежанци в Италия, надписана с почерка на дъщеря и.

Филмът ще докосне дълбоко хората от моето поколение, които по време на режима са били достатъчно големи, за да помнят, но и достатъчно малки, за да си кажат „светът наистина е много голям и спасение дебне отвсякъде“.

Хубав е, гледайте го.

Споделяне:

Март отново не ни изненада с нищо. Същите истерични изблици и променливи настроения както всяка година-слънце (с) вятър (със) сняг (с) дъжд-пълна програма. За разлика от миналата неделя, когато си спретнахме барбекю на село и прекарахме целия ден навън, този уикенд си останахме вкъщи.

Помогнах на Наси да си направи проекта по Човек и природа. Имаха задача да си изберат един животински вид и да пишат за него, като ползват енциклопедия или интернет. Той харесва акули и съвсем логично реши да пише за тях. Получи се това:

###

Събота вече по традиция е ден за кино . Този път изборът ни се спря на дългочакания „Алиса в Страната на чудесата„. Има ли смисъл да казвам колко уникален филм е това, поне за мен. Селекцията на актьори е чудовищна като самия филм-Джони Деп, Хелена Бонам Картър, Ан Хатауей. Няма по-добър избор за пораснала Алиса от младата актриса Миа Вашиковска. Изящна и сладка, тя изглежда прекрасно на екрана както в ефирната си балеринска рокличка, така и в тежки рицарски доспехи. Ако не знаех кога е написан романа, щях да помисля, че Луис Карол е познавал Джони Деп и го е използвал за прототип на Лудия Шапкар. А Хелена Бонам Картър е идеалното превъплъщение на злата Червена кралица с гигантска глава.

И разбира се няма как да пропуснем шантавия, налудничав, известен на всички Тим Бъртън, автор на шедьоври като „Бийтълджус“, „Едуард ножиците“ и „Батман“.

И на всичко отгоре 3D! Нямаше как да не остана зашеметена от тази фиеста за сетивата, нищо че после леко ме наболяваше глава. Филмът трябва да се види, това е.

###

От известно време насам се хващам, че фотографията все по-силно ме влече. Днес се опитах да приложа на практика правилото на третините, което научих скоро. Жалко, че беше студено и трябваше да снимам на затворено място. Душичката ми плаче за слънце. Така ми се ще да хвърля вече дебелите дрехи и да се разхождам по цял ден навън. Хайде, дано да е по-скоро.

Споделяне: