моята си камбанария

Още в мига, в който кацнахме на летище София, си обещах, че ще опиша в блога Рим по дни-понеделник, вторник, сряда, четвъртък. Най-малкото за да си доставя  удоволствието да вкуся всичко отново и отново. Сега разбирам, че съм позакъсняла и много от спомените ми са се отронили ведно с есенния листопад.

Освен това не е честно да пропускам една подробност. Книгата, която  чета в момента, „Яж, моли се и обичай“ ми влияе по възможно най-сладко-болезнения начин. Авторката Елизабет Гилбърт говори за Рим така, сякаш е откраднала мислите ми.

Много отдавна вярвах, че съществува огромен енергиен океан, който се захранва глобално от интелектуалния потенциал на хората. Нещо като мрежа от човешки умове, само че без парола за достъп. Бях забравила за това си схващане от времето когато гледахме черно-бяла телевизия до момента, в който започнах да чета тази книга.

Тогава си казах три неща: сигурно съм била права за енергийния океан и с Елизабет Гилбърт сме контактували на ирационално ниво; второто нещо, което разсеяно се правех, че не чувам, но едно дръзко гласче вътре в мен непрестанно каканижеше беше: повярвай, повярвай че можеш да напишеш книга. Повярвай!

А за третото нещо най-вероятно се досещате вече. Искам да отида пак в Италия. Един ден, някога, поне веднъж. Нали хвърлих монета във Fontana di Trevi, значи при всички положения ще се върна. Трябва да се върна. Не мога да пропусна да видя разпиления като дамска чанта Неапол, красивата Болоня, тъжната Венеция… Parla come magni или „говори както се храниш“ е израз, който се използва за напомняне, ако много се колебаеш, да бъдеш по-директен и да обясниш простичко какъв е проблемът. Тези италианци! Пак всичко опира до храната.

А заглавието на книгата, ах заглавието… parla come magni „яж, моли се и обичай“, единайстата божа заповед. Веруюто на чревоугодниците, бездомните души и влюбените. И моето верую също.

Споделяне:

Част от гърненцата, които правя за базара, са готови. Разбира се, има още какво да се желае по отношение на декупажната ми техника, но и не ми липсва воля да се уча. Не знаех, че декупажът изисква такава концентрация и търпение. Какво говоря, до скоро не знаех какво е декупаж!

Идеята за полезните гърненца е на Роси, която пък ще изпрати за Коледния базар едни възхитително прелестни ангелчета, изработени от ръчно правена хартия.

Споделяне:

Тази година реших и аз да се включа в подготовката за Благотворителния Коледен базар, организиран от Движение на българските майки, град Пловдив. Както съм писала преди, тази организация се занимава с набирането на средства за децата, лишени от родителска грижа от домовете в Зелениково, Асеновград, Нареченски бани и Калофер.

Досега основният ми принос се изчерпваше с анонсирането в блога на Коледните и Първомартенските базари, организирани от движението. Този път се заех със задачата да напиша текста за флаерите за тазгодишния базар. Достави ми голямо удоволствие да свърша това и тъй като  по-голямата част от текста няма да се публикува върху флаерите, аз ще го блогна тук. Както се казва, това е предимството да имаш блог, можеш да си публикуваш каквото си щеш.

„Красотата ще спаси света, но милосърдието и надеждата ще спасят човека. Ние, обикновените български майки, знаем, че това е възможно, защото вярваме в доброто у хората.

На Коледа се случват чудеса. Чудо е в святата Коледна нощ да разтвориш сърцето си и да дариш любов на дете, жадно за обич и грижа. Чудо е да запалиш искрица надежда в тъжните детски очи.

Ние заедно можем да случим това чудо!

Движение на българските майки организира

КОЛЕДЕН БЛАГОТВОРИТЕЛЕН БАЗАР

приходите от който отиват в помощ на деца, лишени от родителска грижа

Елате на 19ти и 20ти декември в МОЛ-Пловдив, ет. 3

и в търговски център „Форум” Тракия-Пловдив, ет.1

за да си купите истински, ръчно изработени сувенири и подаръци за вас и вашите близки

От ефирните украшения за елхата и плетените  шалове до парцалените кукли и специално декорирани предмети за бита -  всичко е сътворено с много любов и търпение не от джуджетата на Дядо Коледа, а от нас самите. Всички приходи от благотворителния базар ще отидат в полза на децата, лишени от родителска грижа от домовете в Асеновград, Зелениково, Калофер и Нареченски бани. Чудесата са вътре в нас, но трябва да имаме сърце, за да ги видим и случим.“

Сега като гледам, наистина е дългичко за флаер, но аз нямам опит в тази област и просто седнах и написах това, което чувствам както ми дойде отвътре. Не можах да  сложа лимит за брой символи…

Другото ми занимание, което ужасно ме вдъхновява и ме държи будна до късно през нощта са гърненцата, които майсторя за базара. Но за това ще разкажа по-подробно следващия път.

ДОБАВЕНО: Това са флаерите в готов вид.

Споделяне:

Неделя вечер е време, когато уикендът свършва и мисълта за новата работна седмица лекичко ни депресира.  Как да си удължим сладкия вкус от почивните дни и да прогоним мрачните мисли? С домашно приготвен сладкиш, разбира се.

Тази плодова крем-пита е един от онези вкусни спомени от моето детство, носещи уюта на мамината кухня, чийто аромат ще помня винаги. Тогава го нямаше това разнообразие от продукти и  домакините най-често показваха майсторлъка си на принципа „от нищо нещо“.

Необходимите продукти са: 1 л. прясно мляко, 6 яйца, 6-7 лъжици захар (аз сложих 6 л. , но който обича по-сладичко, нека да даде и от себе си още малко ), 1 кутия/буркан компот от белени праскови, ванилия, 1/2 козунак. Моят козунак беше със стафиди, което се оказа бонус в случая.

Млякото се вари и се подслажда. Оставя се да изстине. В отделна купа се разбъркват яйцата. Аз проверявам всяко яйце поотделно дали е читаво и след това го добавям към останалите.

Друго си е да имаш помощници в кухнята, нали? Само трябва да се внимава щетите да не са по-големи от ползите.

Към разбитите яйца се прибавя подсладеното мляко и ванилията. Козунакът,  се реже на тънки филии и се нарежда плътно на дъното на тавичката. Отгоре се разпръскват нарязаните на полумесеци белени праскови. Така подготвеният блат се залива с млечно-яйчената смес.

Пече се около 20-30 минути в предварително леко загрята фурна, на максимум 160-170 градуса.

Винаги ми е трудно да установя кога сладкишът е готов. Един от начините да проверите това е като набодете на 2-3 места повърхността с дървена клечка за зъби. Ако е влажна и със следи, трябва още да се пече.

Ако клечката остане суха, значи всичко е ок и сладкишът е готов. Но както винаги в сладкарството, това не е всичко. След като изстине напълно, питата трябва да се обърне! Взимаме друга тава, захлупваме и раз-два-три-въртим. При мен отлепянето не стана отведнъж, не съм чак такъв майстор, та се наложи с дървена лопатка да поотлепя тук-там. От втория път, обаче, нещата ми се получиха идеално.

Ето го и резултатът-великолепна и лека плодова крем-пита. Да ви е сладко!

Споделяне: