Имах намерение да пиша подробно, ден по ден за Рим, защото наистина е трудно да се опише всичко, в рамките само на един пост. Обаче си нямам идея кога точно ще стане това, а и някак си не върви да не блогна никак след като вече съм се върнала, ето някои неща, които ще нахвърлям набързо.
Трудно е да се разкаже за Рим. Той трябва да се види, помирише, усети. Това е един космополитен град, с неповторима атмосфера и чар. Винаги ще помня аромата на печени кестени по улиците и алеите с вечнозелени пинии. Пиаца Навона, залята от светлина, шарена, многолюдна. Уличните музиканти и „живите статуи“, които седят неподвижно с часове. Всичко, всичко.
За пръв път разбрах, че Пинокио, който е един от символите на Рим, е направен от дървото пиния. Събрахме си ядки от пиния и си ги донесохме в България. Ядливи са и много вкусни. Един от италианските сладоледени специалитети е джелато дела пиния, който така и не опитахме. Надявам се другия път.
Направи ни впечатление непрекъснатият поток от хора, автомобили и мотоциклети. Виждаш азиатци, афро-американци и изобщо всякакви, взимаш ги за туристи, а в следващия момент когато ги чуеш да си говорят на италиански разбираш, че всъщност са местни, или имигранти, които са се установили там. Китайците са завзели цяла улица и въртят яко търговия. Има места, където може да се видят т.н. китайски дрехи на закачалка, които тук в България се продават на тройни и четворни цени.
Общо взето цените по магазините са аналогични на българските, само че в евро. Същото е и в заведенията. За една що-годе прилична вечеря трябва да отделиш минимум 40 евро и то в не особено скъп ресторант. Пицариите за бързо хапване са по-евтини, но пък и обстановката е малко като в столова и не предполага прекалено застояване вътре. За пример ще дам една пицария, в близост до фонтана ди Треви, където хапнахме парче пица с моцарела, чери домати и босилек и чаша наливна бира за 6 евро на човек. Някъде предлагат специална оферта за 6, 90 евро, като плюс изброените неща сервират и кафе.
Кафето е нещото на което не можеш да се наситиш в Италия. Късо, гъсто и ароматно, пие се на крак и удря в петите, както се шегувахме на закуска. Капучиното също е истинско, а пък в комбинация с кроасан, е просто идеалното кулинарно изкушение.
Кафенетата са изнесени на улицата и през деня са пълни, също като нашите. Често може да видиш млада, елегантно облечена италианка да пуши не само в кафенето, а и на улицата. Ужасно се радвам, че при нас това отдавна е демоде.
Нещо, което пък тук не може да се види често и лично у мен буди възхищение и тиха завист е как наконтени римлянки с високи токове и развени шалове шпорят през задръстванията с мотопеди и велосипеди. Няма я грандоманията „вижте ме колко ми е голяма-скъпа-лъскава колата“, навсякъде може да видиш смарт и фиат. И няма как иначе-задръстванията са ужасни. Затова и масово се използва метрото и градския транспорт.
Последния ден бяхме във Ватикана. Папата не видяхме, но пък разгледахме всички музеи и Сикстинската капела. Някъде снимахме, другаде се правихме, че снимаме, защото е забранено да се използва светкавица. Творбите на Микеланджело, обаче, не ни разрешиха да щракнем. „От уважение към следващите поколения“, както се изрази екскурзоводката ни. И беше права. Дано тези красоти се запазят и за нашите деца.
Тепърва ще качвам снимки и разбира се, ще пиша още. Следва продължение. 
