моята си камбанария

С много радост и малко тревога изпратихме Наси на училище. Стана рано, изми се, закуси. Не бързаше, но в гласа му се усещаше вълнение. Ще бъде третокласник, ехее. Полях му вода преди да излезе и му пожелах успешна година. За първи път няма да го придружа на 15 септември.

Представям си училищния двор-шумен, разнолик. Сънливите цветя, купени предната вечер. Майките с фотоапаратите, учителките със специално фризирани коси, музиката. Всичко на този празник ме връща назад към моето детство. Детето в мен желае от сърце да нарами чантата и да се запъти към училищния двор. Да седне на третия чин до прозореца и да погледне с любопитство към дъската.

Е, не всичко е изгубено безследно, щом той ме повтаря, нали?

Споделяне:

Моята малка дъщеря Биби днес става на 1 годинка. Да ни е жива и здрава, весела и безгрижна!

Тя сама е описала преживяванията си от празнуването с приятелчетата й от кварталната градинка. Нали знаете, днешните деца се раждат с висше образование.

Споделяне:

Днес се навършват десет години от деня, в който си казахме „да“. Официално и публично. Не че преди това не сме си го казвали сто пъти-с поглед,  милувка, жест…

Десетата годишнина от сватбата се наричала Сватба на цветята и също така Сватба на розите и се чудя каква ли символика носи това определение. Любовта е градина, която трябва редовно да се полива и тори. Изисква грижи и внимание, преданост и себеотдаденост. Понякога има болести по цветята и трябва много упорито да се лекуват. Друг път каквото и да правиш, колкото и да се стараеш, нищо не се получава. Но пък веднъж цъфнат ли, розите са уникално красиви и ароматни. И си казваш: да, струваше си усилията.

Каквато и да е символиката, десет години не са малко. Не са и много. Достатъчни са. Достатъчни са да свикнеш да се будиш до Него и да се усмихнеш, без значение колко тежка е била нощта. Достатъчни са да се научиш да вървиш рамо до рамо с Него, без да изоставаш или да крачиш твърде бързо. Достатъчни са да разбереш, че не трябва да променяш, а да приемеш. А сигурно и за много други неща, които трудно се дефинират, защото както казва един малък мъдрец-най хубавото се вижда само със сърцето.

Честита годишнина, мило! Нека нашите рози още дълго да цъфтят.

Споделяне: