Уикенда реших да пощракам из къщата и да покажа някои от нещата, които харесвам тук. Преди няколко години ремонтирахме горния етаж по наш вкус, като бутнахме една стена и съединихме две стаи. Направихме баня и тоалетна. Като във всяка стара селска къща тези така необходими помещения се намираха на двора, което на нас никак не ни пасваше.
Хвърлихме куп пари за камина. Скъпо е, но пък топлината и уюта, които огънят дава, не може да се сравни с нищо друго. 
Навремето огнището се е разполагало така, че останалите мебели, доколкото ги е имало, са били ситуирани спрямо него. Нещо като днешния телевизор. С тази разлика, че тогава около огънят са се пеели песни, разказвали са се чудни приказки, шепнели са се любовни слова.
Топлината от камината е съизмерима единствено с топлината от лагерния огън, късно вечер, когато морският бриз лъхва над бреговете като въздишка на влюбен моряк. (Ех, че романтично се получи 
)
Обожавам глинени съдове. Носят неповторима атмосфера и очарование.
Колко жалко, че в много селски къщи грънците събират прах по мазетата, вместо да се използват на софрата точно както едно време.
Какво по-хубаво от греяна в бакър ракия, сервирана в чаши-напръстници и мезе, поднесено в пъстра глинена чиния. Грехота е да не опиташ.
Винаги ме е удивлявало богатството на цветове и орнаменти при традиционните ни черги и китеници. Тези красоти не трябва да се крият в дълбоките скринове, както беше направила свекърва ми. Напротив, тази наслада за окото трябва да се показва по всякакъв начин, защото тя е израз на българската самобитност и традиции.
Изобщо тенденцията селската къща да се превръща в дом от градски тип е много сбъркана. Не казвам, че обликът на къщата не трябва да се променя съвсем и да не се възползваме от новите технологии. Но трябва да се търси баланс между древно и модерно, без да се конкурират двата стила. Все още имам много да работя, за да постигна хармония в това отношение.
