моята си камбанария

Меда в буркана
свърши по-бързо
от живота на една пчела.

Споделяне:

Последните дни не бях съвсем от най-добрите. Биба продължава да кашля трети ден. Никаквите лекарства-хомеопатично сиропче и стеримар-не действат и докито смени лечението. Дано има резултат, че утре вечерта ми се излиза. В Макалали има някакво диджейско и мислим да се изтъпаним при младежта, ако се е пооправило детенце дотогава.

Куцо навехнатият глезен още си ме боли, макар че има подобрение. Смени цветовете на дъгата и нали е точно под татуса, стои като светлосенки. Интересна гледка е.

Ларедутските неща ми закъсняват и ще трябва да мисля вариант някакъв. Френските мискини са дръпнали еврата от картата, пък се разсейват нещо. Стана като в лафа „взеха парите и казаха ше видим“.

За капак днес се поразходих два пъти до селото и обратно заради хубавците от РЗОК. Мърлявите им ПС-та не можаха да ми отворят дискетата. Взеха да ме поучават да си нося по 3-4 за по-сигурно. Баси. Нямам думи просто.

И нет нямах днес. Някой се пробваше да ми разбие системата, ама удари на камък, говедото, дръпнах му шалтера. Даже подозирам кой е. Като ме срещне, цветя и рози нали, пък иначе-нож в гърба.

Ох, знаех си, че като помрънкам, ще ми олекне. Извинете за което.

Споделяне:

Съпругът ми е от мъжете, които рядко изразяват възхищението си от чуждата женска красота. Трябва  да е силно впечатлен от прелестите на някоя дама, за да го сподели гласно или безгласно. Поне пред мен.

Когато тръгна рекламата на вип брадър, двамата едновременно се изкефихме на момата с големия чук, всеки по своя си начин. Аз с едно лишено от каквито и да е скрупули „уау, каква яка мацка“, той с твърдението, че каката много прилича на инструкторката ни по аеробика Таня.

Тази сутрин разбрах от „Здравей България“, че момичето, което „чука звезди“ се казва Ралица и е танцьорка във вечерното шоу на Азис. Приликата с любимата ми треньорка и приятелка е наистина голяма, но Таня е по-готина, разбира се.

Ралица от рекламата на вип брадър

Таня

Споделяне:

баща и дъщеря

„тя знае дяволски добре кога и колко…“

Още щом го види, грейва цялата.  Разпуква се като пуканка. Когато той отърка наболата си буза в нейната, тя кокетно отмята глава назад и го поглежда прехласнато в очите.

Смее му се по различен начин, говори му с друг глас. Пее му приказни песни. Тя направи невъзможното.

Той вече избира най-краткият път до вкъщи. Нощем я чува пръв. Пъргаво ме прескача и отива при нея, забравил за умората. Люля я и нежно и шепне. Чувам ги в просъница как се наговарят да са тихи, да не ме събудят.

И винаги се разбират прекрасно. Само с поглед.

Споделяне:

inspired

Странно е как понякога нещо съвсем дребно и незначително на пръв поглед, може да извика у нас онова сладко и топло чувство, вдъхновението. Стар селски път, избеляло платно с бродерия, начинът по който завесата се полюлява от полъха на вятъра…всичко.

Реликвите, които пазим дълбоко скрити в някое чекмедже на съзнанието, могат да бъдат богат източник на вдъхновение.

Желая ви хубав понеделник, пълен с вдъхновение и топлина.

Споделяне:

Продължавам с колажите от изрезки. Днешният е на тема Петък 13-ти.

Friday the 13th

Ако имате страх от тази фатална дата, само кажете ПАРАСКАВЕДЕКАТРИАФОБИЯ на един дъх и всичко ще бъде ОК.

Споделяне:

Мили патиланковци,

не мога да ви опиша колко ми е развълнувано и разлистено днес.  Подвластните на мрака, студа и зимното слънцестоене по-добре да не четат.

За другите бързам да съобщя. Усещам вече пролетта. Тук е. Събуди ме тази сутрин с прозирни пръсти и се всмука в кожата ми като парфюм. Прогъргори във водосточната тръба, направи с лека засилка един флик-флак и потупа по гърба поредния сгушен в кожуха си минувач. Тя дойде.

Предвкусвам уханните утрини, пълни с птичи песни и цъфтеж. И ми става топло и леко заради цялата тази прелестност. Защото и аз ще съм част от нея. И аз ще съм прелестна.

Разбира се,  цялото това вдъхновение трябваше да немери свой израз и да се материализира по някакъв начин. На помощ ми дойде тази свежа идея, която истински и дълбоко ме вдъхнови. Дотолкова, че снощи едва дочаках Биба да заспи и хванах ножица, една купчина стари списания и лепило и пристъпих към действие. Резултатът беше повече от задоволителен за мен. Дано да ви хареса и на вас.

sweet dreams

Клик върху картинката з а по-голям размер.

Това е от мен. Пожелавам ви един много шарен ден и вдъхновяващи находки.

Споделяне:

„Търси се бурканче от детска храна от годините 81-8Х (не знам до коя година са произвеждани), което да е останало с етикет. Бурканчетата са на Булгарплод, от детски пюрета, различни цветове, но на снимката е едно и също бебе. Поради това, че са използвани за правене на зимнина много години подред, не ми е известно да е останало някое с етикет. Но ако имаш баба/майка/леля, която не е от най-прилежните в правенето на зимнина моля те потърси в мазето и.
Поводът е, че това бебе от снимката става скоро на 30 години. “

Милата ми Донка иска да изненада гаджето си за рождения му ден. И понеже страшно симпатизирам  на такива  жестове, които казват много повече „обичам те“, от което и да било обяснение в любов, удовлетворявам с удоволствие молбата и да блогна за това.

Споделяне:

Получих първите си маратонки някъде между пети-шести клас. Ако не се лъжа, бяха червени „Тренинг“ с бели кантове. Много плаках, за да ми ги купят. Ходех в РУМ-а до нас да си ги „посещавам“ и треперех от страх да не свършат, преди да съм се сдобила с чифт от тях.

Сега малката ми дъщеря обу първия си чифт  маратонки Reebok,  на шестмесечна възраст. Подарък заедно с още куп дрехи и играчки  от братовчедка ми, която със семейството си живее в щатите.

Защо разказвам това и аз не знам. Самата аз се дразня, когато майка ми и баща ми правят паралел между минало и настояще. Кой обича да слуша истории за бедност и мизерия? Не знам дали и аз след време ще разказвам на децата си как те имат неща, за които аз дори не съм мечтала. Струва ми се излишно и обременяващо. Какво са виновни те, че ние сме живели в свят, в който имаше един вид шоколад и се редяхме на опашка за банани. Никак не проумявам хората, които пазят сантиментален спомен за онези времена. Дори и за човек, който се старае да извлича от всяка ситуация само положителното, ми е трудно да изброя дори пет неща, които съм запомнила с добро. При все че само една малка част от съзнателния ми живот е преминала под този знаменател.

Чудя се, наистина, трябва ли да разказваме на децата си за абсурдите на социалистическия бит и защо? Има ли смисъл от това?

Споделяне:

Денят мина без да го усетя. Не бях в някакво по-специално осмомартенско настроение, но пък ми се обадиха близки и далечни приятелки да ми честитят. Аз се обадих на мама. Явно си тачим все още този празник и каквото и да говорим, той е част от нас.

За празничната вечеря приготвих пролетен гювеч със свинско в йенаглас тенджера.
Получи ми се доста добре, при все че рядко използвам този сорт съдини за друго, освен за салата.
Продуктите:
3-4 крехки свински пържоли стек
1 тиквичка
2 картофа
1 морков
1 глава кромид-лук
гъби-от буркан, може и пресни
1 пресен обелен домат
1 зелена чушка сиврия
2-3 с.л. зехтин, сол, чер. пипер, червен пипер, сушен босилек, магданоз

Месото предварително се маринова за 1-2 часа със соев сос, лимон, черен и червен пипер. Зеленчуците се обелват, измиват и нарязват на кубчета. Всичко се слага в йенската тенджера и се залива със зехтина и малко вода. Пече се със захлупен капак на 180 градуса около 50-60 минути. Накрая се поръсва обилно с магданоз.

И за да е пълно удоволствието от храненето, препоръчвам чаша хубаво червено вино. Днес избрах мерло на изба Лозен. Много добро вино от Перущинския край и не е никак скъпо. В петък с Вили , на женската ни вечер, си разделихме бутилчица и доста ни се услади. Наздраве и честит празник, дами!

Ако ви се чете още за осми март, погледнете и тази статия, която днес е събрала цели 413 прегледа.

Споделяне: