моята си камбанария

„Тази неделя правихме Коледа.“ „Е, как така,  Коледа още не е дошла?!“

После се сещам, че по нашите ширини Коледа викат на прасешките погребения-“коля прАсето, к’ъв по-голям празник от това?!“

Всъщност етимологията на думата „коледа“  се свързва с празниците на зимното слънцестоене, много популярни в древността. На този празник славяните са почитали своя бог Коляда или Коленда-слънцето младенец. Кланяли са му се, за да порасте по-бързо и да се превърне напролет в благото пролетно слънце, което носи нов живот след дългата зима.

По-късно християнството припознава този празник като му дава ново значение- Рождеството на Исус Христос. Думата „коледа“ в различните езици има различни значения и произход, но почти навсякъде празникът се свързва с няколко неща-коледно дръвче, подаръци, домашен уют в приятната компания на близки и приятели. И не забравяйте: не вдигайте трапезата след Бъдника, за да опитат от нея и близките ни, които вече не са между нас.

Весели празници и наздраве!

Споделяне:

Ако все още не сте купили подарък за децата и близките, може да   направите това на Коледния благотворителен базар, който се организира от Движение на българските майки-Пловдив.

Базарът ще се проведе на 20-ти и 21-ви декември от 10  до 19 ч. в Търговски център „Екселсиор“ и на 21-ви декември от 10 до 18 ч. в Търговски център „Форум“ в ЖК Тракия.

Там ще намерите голямо разнообразие от ръчно направени сувенири и коледни играчки за децата. Уникалните плетени украшения за елхата, коледните венци, плетените  шалове и рисуваните стъкленици са само част от красотите, които могат да бъдат видяни и закупени на базара.

Купувайки дори само една картичка,  правим добрина, защото парите от Коледния базар отиват за децата, лишени от родителска грижа  в домовете в Зелениково, Асеновград, Нареченски бани и Калофер.

Нека заедно покажем на тези дечица, че Коледа е един свят празник, олицетворяващ добрината, обичта и подкрепата между хората.

Споделяне:

„Дядо Коледа, извинявам се, че не повярвах че съществуваш. Може ли да ми донесеш автобота Енциклопедия за акулите.“

получател на подаръка…

Следва име и адрес. Намерих го под елхата и ми стана едно такова мило. Преди няколко дни ме уверяваше, че Дядо Коледа не съществува, а днес пише писмо. На въпроса ми как така си е променил мнението, ми отговори, че ако не вярва, няма да получи подарък за празника. Детенцето ми. Гушнах си го и му обясних, че на Коледа всички деца, малки и големи, ще получат подарък, независимо дали вярват или не в съществуването на Дядо Коледа. Защото дори и белобрадото старче да е плод на нашите фантазии, ние, хората го правим истински като се грижим един за друг и се обичаме. Не знам дали ме разбра. Почти е стигнал номера на обувките ми, но все още си е едно ухилено хлапе.

Бтв, твърдо съм решила да разбера какво означава зачертаното желание „автобота“ и да го изпълня. Моля, някакви идеи?

Добавено: Усетих какво означава! Това са вездесъщите Трансформъри. Е, лесна работа.

Споделяне:

Днес видях в градинката пред блока група деца, които събираха боклука с ръкавици и чували. В първия момент се впечатлих, откъде пък този ентусиазъм у тийнейджърите? После забелязах жената на средна възраст, която им даваше наставления. Явно беше тяхната учителка. Виждаше се, че децата не горят от желание да чистят и най-вероятно това е някакво училищно мероприятие, свързано с екология или нещо от сорта.

Малко по-късно прочетох, че това е инициатива на кмета на Пловдив, Славчо Атанасов и Пловдивска община. И макар той да отрича, че това са познатите на всички нас, живели социализма, ленински съботници, включването на учениците в тази кампания говори за обратното.  Нямам хубави спомени от тези Ленински съботници-и тогава казваха, че са по желание и няма да има наказания за тези, които пропуснат, но не беше точно така, помним. Освен това само гледахме как да скатаем и не вършехме почти нищо.

Аз съм много ЗА това всеки сам да си чисти кочинката пред блока, затънали сме до шии в боклуци и смрад. Обаче това трябва да става на добра воля, не по принуда. Не мога да се съглася да водят децата ни под строй, за да чистят нашите мизерии. Както винаги, задължителният елемент ще обърка всичко и се губи смисъла на цялата кампания. А пък за да не се стига до такива нежелани мероприятия, най-добре да се научим да пазим чисто. Да възпитаме децата си така, че да ги е грижа.

Със сина ми постоянно говорим за околната среда и колко е важно да я пазим и да пестим ресурсите. Детето много се вълнува от тези въпроси, по-стриктен е и от нас. Ограничава ми водата когато си мия зъбите и със завиден стоицизъм отказва на продавачките найлонови пликчета. Неговият малък принос за опазване на природата.

Всички се възмущаваме от мръсотията, от това, че в тази „скапана“ държава някой отново не си е свършил работата, за която плащаме данъци, но да не забравяме, че това каква гледка ще имаме през прозореца, зависи изцяло от нас.

Споделяне:

Това е Мильо Лудия. Той е историческа личност, живял преди няколко  десетилетия в нашия град и известен с познайте какво-голямата си мъжественост.

И докато някои статуи по центъра на Пловдив са истински,

то други само привидно изглеждат такива.

Споделяне:

Ето я и Пловдивската  елха. Доста скромничка ми се вижда, на фона на  мегаломанската софийска елха, но пък си е наша.

Споделяне:

Днес ме налегнаха мисли за детството ми. За празниците, които чаках да дойдат с нетърпение. За изненадите, които собственоръчно подготвях за семейството ми. За подаръците и шоколадовите яйца, които получавах. Колко невероятно сладки ми бяха бананите и с какво благоговение смучехме с брат ми триъгълните плочки тублерон.

Тогава нямаше изкуствени елхи или поне не знаехме, че има. Всяка година баща ми казваше, че сме големи за елха и точно когато съвсем не очаквахме, той донасяше свежо кичесто дръвче вкъщи. Винаги я слагахме на високо, на най-видното място. Украсяването беше, разбира се, моя привилегия.

Покатервах се на секцията и свалях от най-горния шкаф една стара, леко пооръфана кутия за обувки. После дълго съзерцавах крехките коледни играчки, разглеждах ги една по една. И досега са ми пред очите. Червени шишарки, зелени звънчета, сребърни топки, фигурки на джуджета, златна звездичка. По-представителните, а също така и по-здрави, нареждах отпред, останалите разпределях равномерно по клонките навсякъде. Увивах небрежно лъскавите гирлянди и поръсвах елхичката с накъсан памук. Най-отгоре слагах златната звездичка. Загасях лампата и се любувах на моята приказна елхичка и аромата на гора.

После пораснах, омъжих се и си купих изкуствена елха. Заради хилядите отсичани дръвчета всяка година. Заради игличките, които чистех от килима до Март. Заради удобството. И идваха Коледи и си отиваха. Отнета ми бе и привилегията да украсявам елхичката. Сега вече виждам блясъка от лъскавите играчки  в очите на сина ми, но едно нещо той никога не е усещал-аромата на гора вкъщи.

Тази година ще купя истинска елха, живо коледно дръвче в саксия. Ще му се радваме дълго време вкъщи, що го поливаме и пазим, а напролет може да го засадим някъде на хладно. И ще стискаме палци да оцелее.

[polldaddy poll=1165827]

Споделяне: