Не на Барби, Пепеляшка и Ариел!
сряда, ноември 26th, 2008Аз може и да не пиша често тук, но пък за сметка на това чета чужди блогове. Наскоро прочетох в този блог интересен пост за куклата Барби. На мен все още тези Барбини вълнения са ми чужди, щерка ми няма навършени три месеца. Барби, Брац, Уинкс или каквото е там винаги ще има. Дори ние самите да не им ги купуваме, каква е гаранцията, че няма да получат като подарък подобна кукла, пък било тя и с друго име? Не съм убедена, че със забрани, лишаване и т.н. принципно може да се постигне успех във възпитанието на едно дете. Точно напротив. Струва ми се не прочетох мнение, че по-важно е да възпитаме у детето си способността или умението да разделя реалността от измислицата. Барби е една фикция и това може да бъде обяснено с нагледни примери на едно 4-5 годишно дете. Когато самото дете осъзнае, че това същество е измислено също като Спящата красавица и Пепеляшка, то няма да проектира своите въжделения върху него. Ако „забраним“ Барби с довода, че не желаем момиченцата ни да се превръщат в анорексични блондита, би следвало да откажем и Супермен и Спайдърмен и всички хипер-супер-дупер герои на момчетата. Аз имам осемгодишен син и трябва да съм чисто луда, ако му забраня да играе с тях. В крайна сметка това са само играчки и ако ние ги натоварваме с разни смисли, да не забравяме, че децата не мислят като нас, все пак. И слава богу, де.
Очаквам скоро някой да каже, че забранява на дъщеря си приказки и филмчета с принцеси и феи, честно! 
Чудя се защо винаги, когато кантарът ме вади по-тежка от обикновено, си го задавам този въпрос? Интересно, защо не се питам верен ли е кантарът, когато показва по-малко килограми от очакваното. Наскоро бях на гости у приятелка. Нормална реакция при мен е при наличие на кантар, да се метна отгоре и после горко да се кая за това. Не закъсня и любимото въпросче „скъпа, верен ли е този проклет кантар?“ И последвалото успокоение след това от страна на домакинята: абе мило, само дънките ти тежат едно кило!
