моята си камбанария

убий скоростта, спаси дете

От Радио FM+ получих материали по повод кампанията „Убий скоростта, спаси дете!“ и считам за задължително да ги публикувам тук. Ето какво пише в писмото, което г-н Радослав Неделчев, мениджъра на радиото, ми е изпратил:

„УБИЙ СКОРОСТТА, СПАСИ ДЕТЕ!”

КАМПАНИЯ В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО НА РАДИО FM+

Радио FM+ посреща есента с кампанията в полза на обществото “Убий скоростта, спаси дете!”. Инициативата, стартирала за първи път през 2004г., има за цел да провокира общественото внимание към огромния брой пътни произшествия, чийто жертви са деца и да направи максималното за опазване на техния живот чрез различни мероприятия.

„Нека заедно се опитаме да променим мисленето и поведението си на шофьори. Да повярваме, че нито една спестена секунда на пътя не струва колкото живота на едно дете!” са призивите, с които водещите от Радиото ще подканят шофьорите за по-разумно каране.

 До този момент кампанията е организирала поставянето на специални стикери с надпис “Убий скоростта, спаси дете!” на гърба на автобуси, тролейбуси и трамваи от градския транспорт на София и на някои от най-натоварените кръстовища. По идея на Радио FМ+, пред 15 училища са поставени и каучукови неравности, както и пътни знаци “Убий скоростта, спаси дете!”. Символът на кампанията вече е включен и в Закона за движение по пътищата, като нов пътен знак. „

След броени дни започва учебната година. Пустите улици отново ще оживеят от смях и детски гласчета. Нека бъдем една идея по-внимателни, когато минаваме през училища, детски градини и паркове. Да оставим смяната на радиостанцията или диска за някой светофар! Телефонът нека си звъни, едва ли е  нещо чак толкова важно.

Да бдим за най-ценното в объркания ни свят: детския живот!

Споделяне:

Новата мания, която тресе жените, които по една или друга причина не ходят на работа, е сайтът  Продавалник. До скоро не подозирах за съществуването му, но откакто съм в майчинство и волю-неволю се крия от жегите вкъщи на климатик, това е един от любимите ми сайтове. По-голяма тръпка е от WoW, дори.
Разбрах за  това място от приятелката ми Sunny, която в очакване на второто си дете, споделя моята  безгрижна бременна съдба.

За пояснение на непросветените ще кажа, че това е сайт където можеш да купиш/продадеш нещо, което ти е излишно, но на друг би свършило работа. Нещата са разделени в няколко категории и публикуваш обявата си в съответната категория, според това какво търсиш или предлагаш. Задължително се поства снимка на продаваната вещ и се дава някакво описание + цена. Това е он лайн оказион, а не аукцион, както отбеляза веднъж Sunny, възмутена от невежеството ми.

В началото погледнах на това занимание с голям скептицизъм. Какво ли пък толкова ще открия там, секънд хендс под път и над път! Постепенно започнах да следя обявите и пуснах няколко мои, ей така, да пробвам. Една маркова рокля, запазени ботушки от Наси и други неща, които пълнеха гардероба без изгледи някой пак да им се зарадва. Страшно се изненадах когато веднага се появиха желаещи да ги купят, при това на едни доста прилични цени. Харесах и една-две дрешки за беба, които са в много добро състояние и на почти символични цени. Изобщо има и попадения, но трябва да се следи. Доста е обсебващо и си личи, че някои мами с него стават и лягат.

Сайтът, обаче, има един огромен недостатък, с който модераторите, въпреки усилията си, не могат да се справят-БАВЕН Е! Ама като казвам бавен, няма такава степен за сравнение просто! Ей това е нещото, което скоро може да ме откаже да го посещавам толкова редовно. Но пък от друга страна едва ли ще откаже хилядите мами от цяла България, които както се изрази един потребител във форума „направо дишат“ с него.

Споделяне:

Пазаруването за бебета е свързано с много положителни емоции за мамите.  Същевременно с това може да се окаже огромна времегубка и пилене на нерви, ако бъдещата или настояща мама не е наясно с това какво е необходимо на бебето в първите месеци след появата му на бял свят. Вярно, че има списъци из интернет и различните хартиени издания, но те са толкова абсурдно подробни, че човек не може да не си зададе въпроса все пак едно бебе ли ще гледа или четиризнаци?

bg-baby

Приятно впечатление в това отношение ми направи магазин Bg.baby в Хипермаркет „Сани“, където открих разпечатка на кратък списък с най-необходимото за новороденото бебе и майката. Съвсем естествено доста от артикулите се предлагаха на място в магазина, но сезона и отпускарския месец август се оказаха причина за полуизпразнените рафтове. От друга страна единствено тук, на това място се предлагат дрешките на българската фирма bg.baby, които са абсолютно конкурентно способни на турските и превъзхождат в пъти китайските боклуци. Неизвестно защо, българските производители на бебешки и детски облекла отказват да осъзнаят факта, че и малките човечета са хора и е нормално да бъдат обличани в човешки дрехи, а не в безформени унисекс гащеризони!

 Следващия магазин, който ще спомена, но за жалост, не с добро, е всеизвестният Вис Виталис, който претендира да е стандарт в търговията с бебешки и детски стоки. На мен лично на това място ми харесва единствено тоалетната. Веднага прави впечатление уж многочисления персонал. Продавач-консултантките, обаче, вместо да вървят по петите на ошашавените мами, лутащи се с дълги списъци в ръце измежду рафтовете, буквално се крият из кьошетата! Ако недай си боже нарушиш спокойствието им, гледат като добермани на диета и отговарят с ръмжене. Въпреки разнообразния асортимент, наличието на паркинг и чистите тоалетни, за мен лично това е анти-магазинът. Отиваш с парите си, а няма кой да ти ги вземе. Може би поради тази причина покупките ми от там до момента се свеждат единствено до пет бели бодита с дълъг ръкав, на които се наложи да отрежа етикетите, по-груби от шкурка. Дрехите на Вис Виталис по качество и оригиналност съвсем успешно се вписват в споменатата по-горе категория „ширпотреби“ . Толкова.

fox.baby

Любимото място за пазаруване, особено сега по време на сезонните

fox-baby

намаления, се оказва магазин Fox. Дамско не съм купувала оттам, но бебешките и детските им облекла са перфектни-шаренки, красиви, модерни, изработени от приятни и качествени материи. Което си е хубаво, хубаво си е! Продавачката е мила и отзивчива, знае как да ти вземе парите.

Следващото място откъдето се снабдих с комплект шишета, биберони, стерилизатор и помпа за кърма е магазин Штъркел. Когато отидох да купя тези неща от първа необходимост, комплектът беше изчерпан и продавачката записа номера на телефона ми, за да ми се обади когато го заредят. За мой късмет доставката се случи още докато бях в магазина и разглеждах другите стоки. Обслужването е на високо ниво, клиентът е обгрижван индивидуално и получава полезни съвети за всяко нещо. Недостатък според мен е това, че част от стоката е зад щанда и клиентът няма директен контакт с нея. След третото нещо, което си пожелал да разгледаш, започваш да се чувстваш неудобно, ако нямаш ясна визия какво точно искаш.

 Детското легло избрах от каталога на българския производител Dibo , чийто мебели са мултифункционални, с изчистена линия и на сравнително добри цени. Кошарката ме грабна с това, че след бебешкия период, успешно се преобразува в детско легло с шкафче. Все пак трябва да се мисли в перспектива.

И на последно място, но не по важност, нещото, което остана да купим-бебешката количка. Първоначално мислех да ползвам Насината, която изглежда читава след цели седем години съхранение на село! Оказва се, обаче, че количката е тежка, прекалено обемиста и трудно се събира в багажника на колата. След кратко проучване и консултация с приятелки, се спрях на един от моделите на Peg-Perego. Минах и през варианта втора ръка, но после се размислих и реших да взема нова. Все пак нашата принцеса заслужава най-доброто.

Добавено: Как можах да забравя едно от най-важните неща! Така се случва когато човек обръща нощта в ден и обратно. Козметиката естествено! Избрах серията бебешка медицинска козметика на SebaMed, с pH 5.5. Продуктите на Mustela също не са лоши. Малко по-скъпи са от Johnson, Nivea и прочие масова козметика, но поне са истински. Това, разбира се, не изключва вероятността на моменти да ползвам добрите стари кремчета Здраве и Бочко, които в повечето случаи действат безотказно.

Получи се дългичко, но пък както се казва не всекиму е отреден талантът да пише кратко. Чувствайте се свободни да коментирате, добавяте и критикувате. Няма да се сърдя. Поне не задълго!

Споделяне:

Живеем на първия етаж. Досега не сме имали проблем с това, но тази нощ…

Както си спя аз, в една от целите две пози, които ми останаха за сън, чувам в просъница някакво шумолене, подобно на дращене. Сякаш котка се е покатерила на перваза на прозореца. Ставам от леглото, сомнамбул с полуотворено едно оче, и дърпам завесата. И срещу мен какво да видя-караконджул! Лицето ми е на педя от неговото, почти усещам зловонния му дъх. Вкаменявам се, забравям, че притежавам способността да издавам звуци.

Караконджулът, видимо по-стреснат от мен, скорострелно скача на земята и се изпарява яко дим. Едва тогава се възвръща дарбата ми да говоря, че и да викна колкото глас имам. Милият се изстрелва към прозореца и крещейки псува по посока на изчезналия караконджул. Един и нещо след полунощ. Дълго време не мога да се освестя. Треперя, бебето блъска отвътре в неравноделен ритъм.

Затваряме всички прозорци.  Твърде късно се сещаме за сот и полиция. Не звъним, прегръщаме се. А днес решаваме да сложим решетки.

Споделяне:

Върви световната седмица на кърменето, подкрепена мощно от всички медии и интернет. Хубаво е да кърмиш детето си, спор няма, особено ако ти се намира кърма. За мен лично обаче въпросът тук опира до можене и неможене. Както се казва в един български филм „едно е да искаш, друго-да можеш и трето и четвърто-да го постигнеш“(цитирам по памет ).

Като цяло тази кампания и въобще шумът, който се вдига по темата ми се струва леко абсурден. На майка ми преди има няма 33 години дали някой и е обяснявал ползите от кърменето, хм? Или пък на свекърва ми, която е кърмила мъжа ми една година, дали някой и е наливал акъл в главата относно естественото хранене?! За мен лично това са неща, които се подразбират от само себе си и едва ли вдигането на медиен шум може да накара някоя майка, да промени решението си относно кърменето.

Преди осем години кърмех сина си. Шест месеца. Не съм усетила да е гениален. И със здравето не е толкова добре, колкото ми се иска да е. Сега знам, че пак ще имам кърма и ще кърмя бебето си. Не мога да си изкривя душата и да кажа, обаче, че това е най-приятното нещо на света. Не съм от майките, които ще извадят цица насред улицата без притеснения. Не съм и няма да бъда.

А какво да кажем за многото жени, които искат да кърмят, но по една или друга причина не могат? Лидия е написала интересен материал по въпроса , подкрепяйки избора на тези майки.

Аз разбирам нейната позиция. Уважавам правото на всеки на личен избор, още повече по един толкова деликатен проблем, какъвто е храненето на собствените ни деца. Ние сме родителите, ние решаваме кое е добро за тях. Ние живеем с компромисите със съвестта си. Външното вмешателство не винаги е добра идея. А още по-малко натрапената „истина“.

Споделяне: