моята си камбанария

Моето блогване се превръща в нещо като среща със стар приятел. Понякога мислиш за него, питаш се какво ли се случва в живота му и дали всичко е наред, но когато се срещнете очи в очи, чудиш се какво по-напред да споделиш. Опитваш да степенуваш нещата по важност – здравето, децата, работата, плановете за почивка…Уж, все съществени неща, а като че ли пропускаш най-важното.

Аз не искам в стремежа си да кажа нещо, да пропусна най-важното. А моето най-важно нещо сега е мъничкото човече, което ще се появи само след няколко седмици на бял свят и ще претъркули живота ми с главата надолу. Безпардонно, но по възможно най-сладкия начин.

Споделяне:

Kung Fu Panda се оказа доста симпатично филмче, особено за сина ми. Признавам, че и аз не скучах в киното, въпреки че не съм кой знае какъв фен нито на анимацията, нито на бойните изкуства.

Сладурестата, но доста тромава панда По е избрана за Великият воин на Дракона, който трябва да спаси Долината на мира от коварния тигър Тай Лунг. Проблемът е, че По си няма понятие от бойни изкуства, а и останалите кунг-фу ученици не вярват, че той е Избраният.

Задължителните за такъв тип кино хумор и остроумни лафове са поднесени свежо и достъпно.  Присъства, естествено, и вечният сблъсък между добро и зло, но филмът далеч няма за цел да възпитава.  Идеята е друга. Когато силно вярваш в нещо, не само намираш сили да го постигнеш, ами заразяваш и останалите с вярата си. Или както казва бащата на По, един обикновен готвач, тайната на „супата с тайна съставка“ е, че няма тайна съставка.

Споделяне:

 [youtube=http://www.youtube.com/watch?v=-01PvWruVkw]

Жаравата на пясъка и острите миди, хладната прегръдка на морето, плискането на вълните, топлият вятър…

Откраднатите целувки и зелените коктейли със сладък привкус на безвремие.

Сънените китари и безсънните нощи, среднощните къпания и ритуалното посрещане на изгрева…

Първото цамбуркане на сина ти във водата, придружено със страховити писъци. Пясъчната кула, която строите заедно часове наред. Огромната вълна, която я стопява за миг. Сълзите и меката прегръдка за утешение.

Спомените от морето, малки безценни бисери, дълбоко скрити в черупката на времето. Всичко, до болка познато и старателно подредено в малки кутийки, някъде дълбоко в нас. Завинаги.

Споделяне:

Мило блогче, съжалявам, че те пренебрегвам, но съм на море. Събирам тен и хубави впечатления, които по-късно да споделя с теб. Надявам се, че ще проявиш разбиране и няма да се самоизтриеш. Солени целувки от Царево!

В.

Споделяне: