моята си камбанария

Трудно ми е да пътувам по дебри и чукари в последно време и затова семейният съвет взе решение да търсим слабо познати и атрактивни места, близо до Пловдив, за разходка през уикендите.

Последното ни „откритие“ беше Араповския манастир „Света Неделя„, който се намира само на 8 километра източно от Асеновград.

Това е единственият манастир в България, построен по време на турското робство. Има интересна история и архитектура. Известен е с аязмото си, където извира свещена вода с лековити свойства. Установихме го от личен опит, след като Наско напръска раненото си коляно.

Неудобство създава липсата на какъвто и да било павилион/капанче/будка за храна. Това, може би, не е точно и недостатък, ами умишлено търсен ефект от страна на монасите, с цел да се избегне съботно-неделната паплач, която идва ежеседмично на Бачковския манастир, за да се наплюска на теферич.

Това, разбира се, не беше попречило на бай Спиро да стовари мазната си скара насред зелената полянка пред манастира и да изцапа въздуха  с миризма на евтини кебапчета и сланина.

Ние предпочетохме да се върнем в Асеновград и да хапнем в ресторант Селаша, в подножието на Асеновата крепост.

Разходката в снимки.

Оценка на дестинацията по шестобалната система: 4+

Споделяне:

И така, първата лятна ваканция на ученика вече тече. Покрай него и на мен ми се отпуснала душичката и ходя на работа само в краен случай, когато има нещо наистина неотложно. От август най-вероятно ще изляза в майчинство, но преди това предстои седмица моренце и още една на Велинград. Здраве и живот.

Поднових си тренировките по аеробика, като гледам да играя далеч под максимума на който съм свикнала. Разбрах колко много ми е липсвало това още  в съблекалнята когато си обувах маратонките и вързвах косата си на конска опашка. После в залата приятелските прегръдки и плътният глас на Таня ме пренесоха отново в оня свят на пълна забрава. Свят, където нищо няма значение. Нищо, освен танца, музиката и потните тела.

Седмицата премина под знака на един РД, имен ден, два абитуриентски бала и празник по случай завършване учебната година. Засега не мога да се оплача от липса на социален живот и слава богу.  :)

А точно в този момент блогвам на сефалък от ОМВ-то до нас и Наско ми чете написаното и се хили. Затова ще попривършвам засега, че и мен ме напушва на смях. Усмихнат ден на всички!

Споделяне:

Моята половинка днес има рожден ден.

Да си ми жив и здрав, мило, по-малко да работиш и повече да си почиваш!

Споделяне:

Умря папагалът Чочо. Търпяхме се взаимно цели 9 години и макар че двамата не бяхме в идеални отношения, Чочо ще ми липсва.

Почивай в мир, кресливецо мой! 

Споделяне:

Когато преди години гледах онова приятно филмче „Шоколад“, не съм си и представяла, че един ден ще мога да вляза в подобен магазин. Вчера се случи точно това, а моята реплика още от вратата беше:    “ Това е раят!!!“

Шоколадовия бутик, кокетно сгушен между други два магазина на улица „Отец Паисий“,  ми беше под прицел от доста време. Исках, обаче, когато се озова там, да бъда в подходящото бохемско настроение както и с достатъчно широки пръсти, за да не ми се свиди да дам два лева за бонбон.

Няма как да се случи да влезеш в такъв магазин и да не купиш нищо. Изкушението е голямо и когато започнах да избирам, искаше ми се да опитам от всичко. Абсолютен пир на сетивата!

Избрах почти произволно тези няколко бонбона, които продавачката подреди в целофанова кесийка като малки шоколадови бижута. Вкусът на всяко едно от тях беше уникален и различен, за което свидетелстваше и единствения звук, който дружно издавахме малко по-късно, докато опитвахме шоколада, а именно „ммммммм“.

Споделяне:

Разхождам се по тихите и празни улици на града (какво блаженство!) и не щеш ли, натъквам се на тези коренища по булевард България, които са разбутали безмилостно тротоарните плочи. Струва ми се едновременно красиво и грозно, уникално и банално. Не знам дори за какво го снимах, но определено ми харесва. Може би затова и от общината са решили да не се намесват и да го оставят както си е.

Споделяне: