моята си камбанария

Все повече се убеждавам, че както в България не може да се намери фризьор, който да те подстриже така, както ти искаш, така също не съм срещнала до момента и бояджия, който да не възроптае срещу цвета, избран от теб.
Добре бе, гении на дизайнерската мисъл, светила в интериорния стайлинг, ако искам ще си вапцам аптеката в червено и вие не сте в състояние да ме спрете, дори да ме заплашите с цяло стадо бикове!
И понеже аз не обичам правилата и особено ми е кеф да се противопоставям на мъжките правила, вече си имам една аптека в цвят неузряло авокадо. Пък.

Споделяне:

И пак за мъжките правила, този път на тъмносин фон.
Работата е сериозна, значи!

Споделяне:

На детския рожден ден в петък имаше момиченце, което с кокетната си рокличка с буфан ръкавче и корделка в косите, поразително приличаше на Каролевата Алиса или поне на представата ми за нея. Беше нейна двойничка, но се казва Поля.
Няколко души са ми казвали, че и аз си имам двойничка, но не е литературен герой (ще ми се), а реална личност. Колкото и любопиткото в мен да напира да види това момиче, не съм сигурна дали искам да се срещнем двете с нея. И не защото имам притеснения относно уникалността си , все пак с малко грим и прическа сравнително лесно може да се постигне външна прилика.
Обаче ако съвсем случайно вземе да не ми хареса, к’во ще правим после?

Споделяне:

Какво ново при мен тия дни? Много неща, но нищо за блогване.
Основно срещи с приятели навън, по любовните улици на града.
Толкова километри пеш, колкото навъртях вчера и онзи ден, сигурно не ми се събират за цял месец ходене.
Трамбоване по Главната улица, пренаселена с хора, което в други случаи би ме издразнило, а сега само ме усмихва съзаклятнически.
Свидетел съм на гледки, звуци и миризми, които не бих могла да изчопля от междуредията на мозъчните си полукълба, ако не съм ги видяла с очите си.
Коктейл от хаотични мисли и разбълбукани емоции, идеален допинг срещу пролетната умора.
Навън, навън, навън!

Споделяне:

Две вечери подред хващам края на едно късометражно филмче, което се нарича „Ти гониш“ на режисьора Николай Мутафчиев и разглежда пукнатините в сексуалната култура на тинейджърите.
При все че филмът е адресиран към масовата аудитория и е желателно да стигне до възможно най-голям брой деца, не можах да намеря видеото в Интернет.

Открих само следната информация:
info_ti_gonish

Споделяне:

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=Gvslfo7qg8E]

Ух, тоя ако ми падне, ще му счупя носа.

Споделяне:

Събота късен следобед.
Изобщо не вали, но пак е приятно.
Безименният клоун изнася своето представление гранде на централния площад.
Повечето хора са излезли да се поразходят
и с охота спират да се посмеят на номерата му.
Някои се кикотят до сълзи, други обират с престорена важност смеха си,
но всички се забавляват.
Има и такива, които бързат. Те пресичат импровизираната сцена
и веднага стават обект на палячовските закачки.
Тогава дружно биват наказвани с присмех от страна на публиката.
Всички се радват от сърце на клоунските номера тук, на площада на този град.
Представлението свършва с много аплодисменти и шумно одобрение.
И тогава шапката на палячото се озовава на земята, празна и подканяща.

Споделяне:

Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е,
Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е.

Петък тринайсти е, ставам в десет,
цепи главата ми як махмурлук.
Някой откраднал е вън Mercedes- а,
но всичко лошо не свършва до тук.

Негър ми води след миг дъщеря ми,
бременна в третия месец била.
Сякаш в главата ми звънват камбани,
след като долу ме блъска кола.

О-ле-ле, о-ле-ле, о-ле-ле, о-ле-ле…

Припев:
Петък, петък тринайсти е, ден на бедите.
Празник на лошия, ех лош късмет.
Късам, късам си нервите, свършвам парите,
ден, в който нищо не ми е наред.

Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е,
Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е.

Данъчен в моята фирмичка влиза,
несподелена е наш’та любов.
Щатите пак ме отрязват за виза,
с микроинфаркт се потя в Пирогов.

Дузпа на мача изпуска Стоичков,
скарвам се с мойта любима жена.
Страшен карък, а отгоре на всичко…
Как се заспива при пълна луна.

О-ле-ле, о-ле-ле, о-ле-ле, о-ле-ле…

Припев:
Петък, петък тринайсти е, ден на бедите.
Празник на лошия, ех лош късмет.
Късам, късам си нервите, свършвам парите,
ден, в който нищо не ми е наред.

Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е,
Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е.
Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е,
Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е.

Споделяне:

Току-що се прибрахме от съседите на третия етаж, мило семейство с детенце.
Мацката е данъчен служител, а мъжът и, който е адаш на сина ми, се занимава с ел. инсталации.
Преди повече от четири години, когато се нанасяхме в апартамента, тя беше бременна, но не много.
Всъщност си беше с коремче жената като за бременна примерно в седмия месец. Каква беше изненадата ми, когато след десетина дни Наско, мъжът и, ни почерпи, защото му се родил син. Да е живо и здраво детето.
Наско е израснал тук и е източник на огромно количество информация за миналото и настоящето на хората от блока.
Днес например разбрах, че комшийката на шестия етаж е бивш доносник и е „допринесла“ много за нерадостната съдба на г-н К., който се споминал преждевременно.  
В отсрещния вход на втория етаж живее истинска сексдива, която всяка вечер услужливо се съблича на светната лампа.
Странното семейство с куче, което живее срещу нас, всъщност са брат и сестра. Помиярчето, чиято възраст е никому неизвестна, а породата още по-малко, наскоро получило инфаркт. Явно стресът му е дошъл в повече. Все пак оживя, горкото.

Винаги е интересно и полезно да се събираш със съседи, най-малкото за да не забравяш вечерно време винаги да дърпаш завесите.

Споделяне:

Отиде си един велик писател.

Мир на праха му!

* „Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности.“
* „Ако един учен не може да обясни на 8-годишно дете с какво се занимава, той е шарлатанин.“
* „Научна фантастика – това са комикси без картинките.“
* „Не трябва непремено да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага.“
* „Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.“
* „Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.“
* „Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане.“ (от „Кланица 5″)
* „Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме.“
* „Вие естествено осъзнавате, че всичко което казвам са конски лайна.“
* „Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан е умивалник в публичен дом.“
* „Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.“
* „И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.“ – от „Фарс или никога вече самота“

Споделяне: