Стоунс написаха „Let it bleed“, пародирайки Бийтълсовото „Let it be“. 
Ако бях отрова, щях да съм никотин-бавно и последователно да съсипвам дробовете и да причинявам рак.
Ако бях брадавица, щях да съм на върха на нечий нос!
Ако бях отпадък, щях да съм токсичен.
Ако бях маниак, щях да съм ексхибиционист с шлифер.
Ако бях недостатък, щях да съм липса на въображение.
Ако беше баба ми мъжка, щяха да и викат дядо!
[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=ftckWw65n2w]
Windfall май ще трябва да се гледа и то основно заради саундтрака,
ако не го намеря отделно.
Да, днес вече видях лицето на истинската зима!
Крайно време беше, притесних се за черешките да не вземат да цъфнат. Тъкмо се точим да берем реколта тази година, накрая да не останем на сухо.
Миналата година беше голям цирк, когато се разбра, че черешите са вързали плод. Аз и кумицата тръгваме с големите кошници да берем и да вкусим първата черешка, че поверие някакво имало-жена, която е родила, трябва да опита първия плод в градината. Кошниците не напълнихме тогава, но си разделихме по черешка де.
Тази година може и за компот да има .
Вчера следобед пак се разходихме с Наси по Марица. Слязохме долу на брега и клечахме на едни камъни.
Разбрах защо когато мъжете ловят риба, мълчат. Не е за да не вдигат шум.
Просто не ти се говори на такова място, искаш само да съзерцаваш. Това усещане за съзерцание е адски релаксиращо, сигурно затова и циганите са толкова спокойни и ведри, заради близостта им с реката.
Накрая ни стана студено и се прибрахме.
А точно преди малко гледах „Натали“, френски филм с доста популярни актори, само Ален Делон липсваше. Семейство средностатистически французи, мъжът изневерява и жената решава да предприеме нещо. Естествено, не да вдигне скандал и/или да го напусне ( те са над тези неща), ами да го тества. Плаща на проститутка да го съблазни, а после изпитва някаква мазохистична наслада да слуша „описание по картинка“ за сеансите с мъжа и. В края на краищата, май самата тя се влюбва в жрицата на любовта. Абе, френски му работи…
Обаче това Фани Ардан и Еманюел Беар големи актриси, евала!!! 
Дни безмълвни
дни тихи и дъждовни
като мистичен сън
от който няма измъкване
Ако мога само да извикам
все някой ще ме чуе
ще ме разтърси и пробуди
ще запали свещица
Или клада от думи
в която да изгоря
и да възкръсна
друга.
вечеря
книга
душ
или обратно
не помня
банално
безнадеждна
днешна
тишината
Онзи ден баща ми донесе една трилитрова бутилка пълна с прясно мляко. Толкова много беше, че се наложи да го варя на два пъти, поради липса на голяма тенджера. После се чудих какво да правя с такова количество и реших, че ще го подквася. Изчаках малко да изстине, напълних четири буркана от средните и сложих във всеки по една лъжица кисело мляко „Фибела“ (имах само от 2 %, но и то свърши работа). След това ги завих с бебешкото одеялце на Наси, като ги ощупах ( ах, обичам я тази думичка!) от всички страни и си продължих със задачите. За мое най-голямо учудване, на следващия ден си имах вече 4 буркана домашно гъсто кисело мляко. Дето вика една приятелка, направо си се самоиздигнах в собствените ми очи !
Най-хубавото се случи снощи, когато синът ми гледаше реклама на Активия. Аз така и не успях да намеря нещо хубаво в продуктите на Данон, бъкани със сухо мляко и консерванти, та затова и избягвам да купувам, а като си помисля, че някои майки захранват бебетата си именно с това мляко?! Хм, сякаш си нямаме най-прекрасното кисело мляко на света, което даже японските столетници благославят!
Та изведнъж Насето реши, че ако не яде на момента Активия, най-малкото ще получи нервен пристъп и аз, като една загрижена за душевното му състояние мама, се замислих откъде по дяволите да му я намеря в 9 часа вечерта? Мислих, мислих, пък измислих. Сипах в купичка от моето домашно приготвено кисело мляко, сложих малко сладко от ягоди и хоп-вземи тая Активия! Ако трябва да парафразирам една народна мъдрост, тя би звучала така: „майка на злоядо дете – жив дявол!“
| You Should Get an Abstract Tattoo |
 Artistic and unique You’re the most likely type to personally design your tattoo |
Хех, артистична и уникална татуировка! Това не знам за настоящата ли се отнася или за бъдещата, но е мноого точно! От каталози трудно мога да си избера нещо. Казвам на Ицето: Искам еди какво си еди къде си, но ти да го доизмислиш. Само с размерите нещо не можем да се разберем, че все са му малки на него , голям е максималист, но те май всичките татуисти са така. Пък и те изпраща с репликата: „Може да се направи кавър, ако решиш де…аз не че те карам!“
И още един тест не толкова заради либерализма, щото то това си е ясно точно толкова, колкото и че в момента се кефя на Live in Toronto на Дийп Диш. За lady-то най-вече!
| You Are a Liberal Lady |
 Like Cameron Diaz and Drew Barrymore, you don’t shy away from your liberal causes. You may consider yourself a feminist, and you definitely trust your heart to tell you what’s right. You are likely to have a million issues you care about – and not nearly enough time to devote to them all. |
Are You a Liberal Lady or a Conservative Chick?
Който ме познава отдавна, е наясно с факта, че аз съм една тотална поспалана и ако му е мил живота и са му скъпи стайните цветя, избягва да звъни по телефона или да пуска прахосмукачка [ ако ми е съсед(ка) ] преди 10 часа в събота и неделя сутрин. Синът ми, който доскоро държеше палмата на първенството по успиване, от известно време насам взе да става учудващо ранобуден. Оказа се, че тюленото перде в детската стая не е в състояние да спре ранните усмивки на Слънчо през прозореца. Така стигнах до извода, че ще трябва да купя плътна завеса, която да върне така приятното съботно-неделно успиване и на двама ни. Взех размерите с помощта на шивашки метър?! поради липса на ролетка и тръгнахме към Практикер. Магазинът е съвсем наблизо и използвахме възможността да се разходим пеш до там. Нямам идея защо, обаче странно е каква жега поддържат в тези големи маркети. Трябваше да държим якетата си в ръце, докато обикаляме вътре. Може пък това да е политика на фирмата, за да накарат клиента да си вземе количка, в която да вози… якето си! Не знам, но видях доста такива случаи.
Докато разглеждахме си харесах и едно хромирано трилитрово кошче, обаче се оказа, че е мостра. В началото се запънаха да ми го продадат, а после ме пратиха с едно кльощаво момче да ровим из огромна камара кашони. Той ровеше, аз потропвах с крак и това продължи към 15 минути. Излезе, че са останали две бракувани, без капак и той ме погледна въпросително дали случайно не искам едното?! Стана ми гадно и бях на косъм да се откажа от кошчето, но пък така добре ми пасваше на интериора…Настоях за мострата, която беше в отлично състояние и той най-накрая, с огромно нежелание, ми я пъхна в ръцете без кашонче, без нищо! Продължих нататък, като по пътя грабнах за успокоение едни ароматизирани пръчици с 4 различни благоухания . Мина ми през ума да се върна при смотания продавач и да ги използвам не по предназначение, но реших че няма да му доставя това удоволствие. Купихме с Наси едно готово перде, той завлачи на касата някакви бонбонки с главата на Мечо Пух и си тръгнахме.
Днес, неделя сутрин, той пак се събуди рано, а аз се събудих със зверско главоболие. Помолих го да пази тишина и се пъхнах обратно под завивките, примирена с мисълта, че синът ми е станал ранобудник.
Днес ми е един от ония петъци, в които хем има работа и не можеш да си вдигнеш главата да сръбнеш малко кисело мляко направо от кофичката, хем пък времето се точи бавно като парцуца от домашен казан.
На всичкото отгоре реших, че трябва да поразчистя малко и че неща като Шакира, Кени Уест и други от сорта замърсяват и без това тясното пространство на виртуалното ми обиталище и ги разкарах с кеф.
Гот е да станеш свидетел на сцена в която 65 годишен дядо си тактува на „Thunder in my heart“ докато чака на опашка за антистенокардин. Заради такива моменти си струва да работиш в аптека.
След дълъг размисъл каква точно да бъде втората ми татуировка, най-накрая се спрях на нещо. Искам малък стилизиран феникс на глезена на десния крак, този път с повече цветове, но не и прекалено шарено, че да не заприлича на ваденка. Максимум три цвята-синьо, червено и мъничко жълто може би… Нямам търпение!
Днес е Атанасов ден. Нашите комшии имат един лаф, който цитирам по памет, да ме извинят турскоговорящите, които четат този блог: “ Танас гилди, и яз гилди!“ Демек “ Атанас дойде, зимата си отиде! “ (ударението е на последната сричка) Де я тази зима само не знам? Още не сме я видели, а тя вече иска да си ходи.
А синът ми днес, освен че е горд притежател на името Атанас, е вече и потенциален ученик, първолак. Сутринта подадох документи в училището. А то, освен че е толкова близо до нас та чак чуваме звънеца за влизане в час, е и методистко училище, където навремето си карах държавния стаж. Хубаво училище е, с много добри преподаватели и голям двор. А това има значение. Препоръчват ми от няколко места една учителка на началните класове и ми предлагат протекция. Не мисля да се възползвам. Какъвто му е късметът! Нали казва народът „Роди ма мамо с късмет, па ма хвърли на смет!“. Ох, ще спирам, че взех да прекалявам с поговорките, без друго си имам афинитет към тях, та много малко ми трябва, за да се отприщи тази стихия!
Ами хайде честито на всички Насковци и Наски, от здраве да не се отърват!
