моята си камбанария

Март отново не ни изненада с нищо. Същите истерични изблици и променливи настроения както всяка година-слънце (с) вятър (със) сняг (с) дъжд-пълна програма. За разлика от миналата неделя, когато си спретнахме барбекю на село и прекарахме целия ден навън, този уикенд си останахме вкъщи.

Помогнах на Наси да си направи проекта по Човек и природа. Имаха задача да си изберат един животински вид и да пишат за него, като ползват енциклопедия или интернет. Той харесва акули и съвсем логично реши да пише за тях. Получи се това:

###

Събота вече по традиция е ден за кино . Този път изборът ни се спря на дългочакания „Алиса в Страната на чудесата„. Има ли смисъл да казвам колко уникален филм е това, поне за мен. Селекцията на актьори е чудовищна като самия филм-Джони Деп, Хелена Бонам Картър, Ан Хатауей. Няма по-добър избор за пораснала Алиса от младата актриса Миа Вашиковска. Изящна и сладка, тя изглежда прекрасно на екрана както в ефирната си балеринска рокличка, така и в тежки рицарски доспехи. Ако не знаех кога е написан романа, щях да помисля, че Луис Карол е познавал Джони Деп и го е използвал за прототип на Лудия Шапкар. А Хелена Бонам Картър е идеалното превъплъщение на злата Червена кралица с гигантска глава.

И разбира се няма как да пропуснем шантавия, налудничав, известен на всички Тим Бъртън, автор на шедьоври като „Бийтълджус“, „Едуард ножиците“ и „Батман“.

И на всичко отгоре 3D! Нямаше как да не остана зашеметена от тази фиеста за сетивата, нищо че после леко ме наболяваше глава. Филмът трябва да се види, това е.

###

От известно време насам се хващам, че фотографията все по-силно ме влече. Днес се опитах да приложа на практика правилото на третините, което научих скоро. Жалко, че беше студено и трябваше да снимам на затворено място. Душичката ми плаче за слънце. Така ми се ще да хвърля вече дебелите дрехи и да се разхождам по цял ден навън. Хайде, дано да е по-скоро.

Споделяне:

фотокредит: 1. Bright Sun Room, 2. Dormitorio, 3. pink orange and green, 4. Drawers, 5. Five favourite things, 6. no name, 7. no name, 8. Vintage Stove and Aged Walls, 9. Mmmmm

Да си призная честно, не разбирам нищо от интериорен дизайн и обзавеждане. Е да, когато ремонтирахме апартамента, избрах цветовете на стаите и пердетата… И пак ми беше ужасно трудно!

Още от времето на соцмодернизма българката обзавежда дома си сама и никак, ама никак не обича чужда намеса в собствения и уникален прагматично-постсоцмодернистичен и най-вече икономичен стил.

Това, което другаде се върши от специалист с диплома и огромен хонорар, тук влиза в задълженията на всяка една средностатистическа домакиня. И ако може с по-малко пари или почти без пари, ще е най-добре.

А тесните и неудобно проектирани апартаментчета са истинско предизвикателство и за професионален дизайнер, какво остава за лаиците в тази област. Затова и нашенката е станала гъвкава и изобретателна, дълго търсеща и преценяща в решенията си. Дето се вика от табуретка фотьойл ще направи.

В тази връзка от известно време насам системно се заглеждам по блогове за дизайн и интериорни решения. Разбира се, фаворитът сред фаворитите ми е decor8, но и нашият Decocentric е не по-малко вдъхновяващ. И спя спокойно. Като не мога да имам така жадуваното канапе в стил Луи ХVІ, поне му се радвам на картинка.

Споделяне:

Искам да споделя впечатленията ми от днешния базарен ден. Поуморена съм и трябва да лягам, но утре едва ли ще намеря време да блогна, затова ще нахвърлям някои неща сега, докато са още „топли“.

Отидох на базара към обяд, защото трябваше да взема храната на Биби от детската кухня. Момичетата вече бяха подготвили и наредили щанда. След като проучих цените и огледах стоките, изработени с толкова любов от сподвижничките на движението, се включих и аз в продажбите. Опасенията ни, че няма да има клиенти, предвид работната събота,  не се оправдаха.  Хора минаваха постоянно и повечето се спираха и си купуваха сувенири-кой за подарък, кой за лична употреба.

Идваха и мами от форума и много наши приятели и симпатизанти на движението и хора чули/чели някъде за инициативата, но като цяло основният контингент от клиенти бяха случайни хора. Те се спираха, питаха за целите на базара и след като им обяснявахме за какво иде реч, с готовност си купуваха по нещо. Това, разбира се, е много хубаво.  По някакъв начин желанието на хората да са съпричастни, ме зареди и ми вдъхна увереност, че правя точно това, което трябва. Пък да става каквото ще.

Утре пак. Който е пропуснал, моля да заповяда.

П.П. Приятели, съжалявам, че нямаше гърненца! Знам, че бях обещала, но повечето от тях бяха разпродадени още преди базара. На форумския щанд беше останало едно и си го изпросих обратно, а пък утре, понеже се задава небивал студ, стоката от пощенската маса може би ще бъде преразпределена и ще изпадне още някое и друго гърне. Може би, едва ли не. Но повярвайте ми, на базара има такива уникални неща, че няма начин да не си харесате нещичко. До утре.

П.П.П. Тук прилагам снимков материал от днешния базар. Моя милост русее отдалеч.

Споделяне:

Колко е хубаво денят ти да започне със смс, в който пише: „дължите 0,00 лв. и усмивка.“ Не е закачка от приятел, а чисто и просто инфо от Еконт за доставяне на пратка.

А още по-хубаво е когато отвориш пратката и очите ти се напълнят с красота като тази:

При Astilar, която е техен автор, можете да видите още от тези чашки за чай с аромат на ЛЮБОВ. Тя реши да изпрати безвъзмездно тези ръчно изработени неща за Благотворителния Коледен базар, организиран от ДБМ-Пловдив. Не са ли наистина вълшебни?! Приличат на малки чашки от кукленски сервиз за чай. Прекрасни са.

И малко офтопик, но не и за мен. Днес ме натъжи един въпрос, зададен от близък човек, приятел. Това което правя за базара не го ли усещам като губене на време? Странен въпрос, неочакван. Въпрос, който те перва през лицето като шамар.  При цялата липса на време, двете деца+мъж, домакинството, служебните ангажименти… НЕ, не го чувствам като времегубене, дори не ми е минавало през ума. Не разбирам как желанието да си съпричастен, да помогнеш на някого може да бъде отчетено като губене на време. И се надявам никога да не разбера.

Споделяне:

Част от гърненцата, които правя за базара, са готови. Разбира се, има още какво да се желае по отношение на декупажната ми техника, но и не ми липсва воля да се уча. Не знаех, че декупажът изисква такава концентрация и търпение. Какво говоря, до скоро не знаех какво е декупаж!

Идеята за полезните гърненца е на Роси, която пък ще изпрати за Коледния базар едни възхитително прелестни ангелчета, изработени от ръчно правена хартия.

Споделяне:

Тези мили животинчета всъщност не са само за красота. Това са лейки за капково напояване, които намерихме в хипермаркет Алати. Първо мислехме да вземем само една за проба, но не можахме да изберем измежду жабчето, костенурко и къртичето и затова си ги приютихме и трите.  Не са ли супер  сладки?

Какво ли има в чуждия двор? Вечният въпрос.

Идеята за този кът за игра беше замислена доста одавна. За радост на нашите и съседските деца площадката вече е реалност.

Ракийката под даймата е по-сладка с прясно набрана салата. Както всички знаем,  един истински селски двор не може без няколко лехи с домати и пипер,

освен това не може и без градински цветя-основно лалета, теменуги и грамофончета

и една полуготова чешма. Нали винаги трябва да има нещо за довършване.

Споделяне:

Всяка сутрин отварям прозореца и се радвам на този люляков храст, който е цъфнал точно под прозорците ми. Днес не се стърпях и го снимах. Не е ли просто очарователен? Бих искала един ден да имам малка градина с люляци. Само за мен.

Не се съмнявам, че това рано или късно ще се случи. Засега обаче трябва да се задоволя с това люляково храстче и градините в главата ми.

Днешният ден беше особен благосклонен към мен и апетитите ми за пъстри цветове и форми, за красиви усещания и вълнуващи емоции. Целият следобед прекарахме отново в къщата на село, в подготовка за празника.

Великденските яйца! С първото червено яйце нарисувах кръстче на челата на децата за здраве. Това е първият Великден на Бианка и затова тя получи най-специалното яйце, увито в плетена мрежичка с червена панделка. Наско боядиса и украси повечето яйца, като за себе си направи син борец със стилизирана гъсеничка.

И за пореден път ще пожелая весели празници и усмихнато настроение на всички.

Христос Воскресе!

Споделяне:

Имам си моливник-калинка, подарък от Насето. Сам го е оцветил, както се вижда, в доста авангардното черно на червени точки.

Мило ми е, че детето се е сетило да ми купи подарък от първото си пътуване от джобните си парички. И как само е напипал  слабостта ми към калинки…

Споделяне:

inspired

Странно е как понякога нещо съвсем дребно и незначително на пръв поглед, може да извика у нас онова сладко и топло чувство, вдъхновението. Стар селски път, избеляло платно с бродерия, начинът по който завесата се полюлява от полъха на вятъра…всичко.

Реликвите, които пазим дълбоко скрити в някое чекмедже на съзнанието, могат да бъдат богат източник на вдъхновение.

Желая ви хубав понеделник, пълен с вдъхновение и топлина.

Споделяне:

Продължавам с колажите от изрезки. Днешният е на тема Петък 13-ти.

Friday the 13th

Ако имате страх от тази фатална дата, само кажете ПАРАСКАВЕДЕКАТРИАФОБИЯ на един дъх и всичко ще бъде ОК.

Споделяне: