моята си камбанария

Преди време попаднах на мейкинга на този филм и си помислих, че българското кино може би все още живо. Днес, когато най-накрая седнах да го гледам, имах огромни очаквания. Не всеки ден български филм влиза в крайната деветка на номинираните за Оскар чуждоезични филми. За мое щастие „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ оправда очакванията ми и даже ги надмина.

Накратко историята разказва за семейство политически бежанци, които напускат България по време на комунистическия режим. Тази сюжетна линия е предадена ретроспективно, през погледа на техния син, който се опитва да събере разпилените късчета на своето минало. С помощта на дядо си,  Бай Дан-царят на таблата, той ще измине дълъг път в „тандем“ в търсене на самия себе си.

Въпреки своя привиден оптимизъм, заявен още в самото заглавие, филмът повдига много сериозни теми, припомня позабравени проблеми, които никога не бива да бъдат забравени. Докато гледаш, си казваш „вярно, точно така беше, чакала съм по два часа на опашка за хляб“ или „слава богу,  вече мога да пътувам свободно където си пожелая и след това да се върна“. После се смееш на сцената със скандирането на „К-П-С-С/Б-К-П и плачеш, когато Баба Сладка получава анонимна картичка от лагера за бежанци в Италия, надписана с почерка на дъщеря и.

Филмът ще докосне дълбоко хората от моето поколение, които по време на режима са били достатъчно големи, за да помнят, но и достатъчно малки, за да си кажат „светът наистина е много голям и спасение дебне отвсякъде“.

Хубав е, гледайте го.

Споделяне:

Март отново не ни изненада с нищо. Същите истерични изблици и променливи настроения както всяка година-слънце (с) вятър (със) сняг (с) дъжд-пълна програма. За разлика от миналата неделя, когато си спретнахме барбекю на село и прекарахме целия ден навън, този уикенд си останахме вкъщи.

Помогнах на Наси да си направи проекта по Човек и природа. Имаха задача да си изберат един животински вид и да пишат за него, като ползват енциклопедия или интернет. Той харесва акули и съвсем логично реши да пише за тях. Получи се това:

###

Събота вече по традиция е ден за кино . Този път изборът ни се спря на дългочакания „Алиса в Страната на чудесата„. Има ли смисъл да казвам колко уникален филм е това, поне за мен. Селекцията на актьори е чудовищна като самия филм-Джони Деп, Хелена Бонам Картър, Ан Хатауей. Няма по-добър избор за пораснала Алиса от младата актриса Миа Вашиковска. Изящна и сладка, тя изглежда прекрасно на екрана както в ефирната си балеринска рокличка, така и в тежки рицарски доспехи. Ако не знаех кога е написан романа, щях да помисля, че Луис Карол е познавал Джони Деп и го е използвал за прототип на Лудия Шапкар. А Хелена Бонам Картър е идеалното превъплъщение на злата Червена кралица с гигантска глава.

И разбира се няма как да пропуснем шантавия, налудничав, известен на всички Тим Бъртън, автор на шедьоври като „Бийтълджус“, „Едуард ножиците“ и „Батман“.

И на всичко отгоре 3D! Нямаше как да не остана зашеметена от тази фиеста за сетивата, нищо че после леко ме наболяваше глава. Филмът трябва да се види, това е.

###

От известно време насам се хващам, че фотографията все по-силно ме влече. Днес се опитах да приложа на практика правилото на третините, което научих скоро. Жалко, че беше студено и трябваше да снимам на затворено място. Душичката ми плаче за слънце. Така ми се ще да хвърля вече дебелите дрехи и да се разхождам по цял ден навън. Хайде, дано да е по-скоро.

Споделяне:

Kung Fu Panda се оказа доста симпатично филмче, особено за сина ми. Признавам, че и аз не скучах в киното, въпреки че не съм кой знае какъв фен нито на анимацията, нито на бойните изкуства.

Сладурестата, но доста тромава панда По е избрана за Великият воин на Дракона, който трябва да спаси Долината на мира от коварния тигър Тай Лунг. Проблемът е, че По си няма понятие от бойни изкуства, а и останалите кунг-фу ученици не вярват, че той е Избраният.

Задължителните за такъв тип кино хумор и остроумни лафове са поднесени свежо и достъпно.  Присъства, естествено, и вечният сблъсък между добро и зло, но филмът далеч няма за цел да възпитава.  Идеята е друга. Когато силно вярваш в нещо, не само намираш сили да го постигнеш, ами заразяваш и останалите с вярата си. Или както казва бащата на По, един обикновен готвач, тайната на „супата с тайна съставка“ е, че няма тайна съставка.

Споделяне:

Снощи открихме сезона на лятното кино, за съжаление, с уникално тъпата и блудкава комедия „Прелъстен и изоставен„. Значи, ако имам зъб на някой, задължително ще му препоръчам да гледа това, хм, подобие на филм с участието на мацката от сериала „Вероника Марс“.

Добре че все пак имаше други красоти, които да компенсират донякъде впечатлението от слабоумния филм. Уцелихме прилично време-въздухът беше обилно напоен с аромата на липи, светулки се гонеха в тъмното и конкурираха звездите, сегиз-тогиз някое прилепче прехвърчаваше през екрана, устремено към летящата си вечеря…
Като прибавим и вкуса на неподражаемата и единствена Стела Артоа, вечерта си беше приятна отвсякъде. Скоро ще повторим със сигурност, но този път след старателен подбор на филмово заглавие.

Споделяне:

Обичам френското кино и френските актьори, затова и седнах да гледам „Предградие 13″ с голямата кошница. Като се изключи фактът, че филма беше озвучен на френски, в него нямаше нищо френско. Със същия успех можеше да бъде дублиран и на английски, немски или монголски.  Без никакви грижи лентата минава за нискобюджетна холивудска пуцаница, а главният герой-ченгето, което спасява света, съвсем подходящо мяза на по-малкия брат на Вин Дизел. Гадният френски гангста рап  ме накара да намаля звука. Обиждащо плоска сюжетна линия и досадно наивни диалози-няма почти нищо за което да се хванеш. За капак-хепи енд.

Единственото което радва в “Предградие 13″ е якият паркур. Но ако не сте фен или чувате за пръв път думичката,  направо не си губете времето с този филм.

Споделяне: