моята си камбанария

Годините си летят, виждам това в огледалото всеки път, щом прокарам пръсти през косата си. Важно е да помня коя съм, важно е да изпълвам деня си със смисли, не чуждите, моите (!).

Всяко едно изпитание ни кара да пренареждаме приоритетите си. Няма нищо по-важно от децата и семейството, няма нищо по-силно от любовта, няма нищо по-вдъхновяващо от приятелите, истинските.

Моето изпитание за тази година го отметнах, надявам се. Да се събуждаш всяка сутрин с мисълта за най-страшното, да се усмихваш, когато всяка клетка от тялото ти иска да плаче, да бъдеш силен и да го изискваш от другите, а вътрешно да си толкова слаб…Но отмина, слава богу, отмина.

Остана вярата. Нашата, неговата. Вярвам, че всичко ще се оправи и макар, че годината не тръгна добре, нещата ще се подредят. Трябва да бъде така. Просто трябва.

А белите коси, тях просто ще продължа да ги боядисвам.

Споделяне:

Потъвам в стари чернови, връщам се назад, далече… Разпилени мисли, които съм запазила за себе си. Защо?

Изкушава ме мисълта да маркирам всичко наведнъж и с едно delete да го накарам да изчезне. Не го правя.  Започвам да разчиствам едно по едно. Не трия наред, въпреки първоначалните си намерения. Ясно е, че ще запазя няколко. Тези, които ми напомнят за хубави неща,  за хора от преди или за усещането каква съм била. Това не са спомени, това са само препратки, нахвърляното с молив отстрани върху полето на книгата.

Моята  тайна кутия за съхранение на писма с адресат: до мен. Понякога ще ги отварям и прочитам, може би ще редактирам тук-там, но те винаги ще си останат на драфт.

И ще се опитам да започна на чисто. Нови писма – нови адресати.

Споделяне:

Какво правите в Пловдив през уикенда? – ме попита онзи ден една малка софиянка и сладките лунички на лицето и се превърнаха в безброй въпросителни.

Мила Вики, подозирам, че всичко, което се прави през уикенда тук, го правите и в София, едва ли има голяма разлика. Прохладни разходки в парка, шоколадов сладолед, игра на люлките докато ти се завие свят, ровене в пясъка, тичане-скачане-гонене по пързалките, бели фрапета с много лед, дълги неангажиращи разговори, сандали на високи токчета, купуване на сандали на високи токчета, кафе с детски център в мола, понякога кино с пуканки и кола…

Казах ти, че няма с какво да те изненадам, но все пак, ако ти е приятно с нас, заповядай, ще е забавно. Сладоледът е сладолед навсякъде, щом си в добра компания.

Споделяне:

Юли е специален от няколко години насам. Юли означава краят на осемчасовия работен ден. Юли е пътуване към една мечта, неочаквани срещи на очаквани места, смях, коктейли с чадърче и красиви хора. Юли е бягство от действителността. През юли задължително се влюбваш.

Точно такова усещане остави в мен „Im July„, на режисьора Фатих Акин, филм за пътя и очакването, за мечтата и приключението и, естествено, за любовта. Много красив филм.

Споделяне:

Малки прелестни лазарки от село Рогош, Пловдивско.

Попитах ги защо са облечени така и какво правят, а те ентусиазирано отговориха, че обикалят по къщите и пеят за здраве, защото е Лазаровден и традицията е такава. Благодарих им и и ги помолих да се отбият и в нашата къща.

Споделяне:

спри за малко, погледни ме,

остарявам ли или съм все същата?

ежедневните ми находки, споделям ги с целия свят

усещане за пролетност, случайни срещи,

разходки по цял ден и сладолед,

но искам с теб

мога много неща, научих се…

едно нещо не успях да усвоя,

да те накарам да спреш за миг

спри, моля те, задъхвам се

трябва ми време за разходка, за сладолед,

за една-две бири с приятели

на теб как не ти трябва?

казват, че всеки на тоя свят е дошъл с мисия

значи моята мисия е да те накарам да спреш за миг

и да видиш, че е пролет.

Споделяне:

Вали на пресекулки,

във паузата между всяко вдишване

подобно на усещането, че те имам.

Споделяне:

През уикенда ходихме до Белинташ. Първоначално се чудех защо досега не съм намирала време/желание да посетя това място, но ми дойде на ум мисълта, че най-вероятно случките се случват тогава когато сме готови да ги случим.

След всичко, което изчетох в интернет, едва ли ще кажа нещо ново и уникално. Мога само да споделя, че мястото въздейства много силно на емоционално ниво, дали заради древнотракийските легенди или заради връзката му с пророчицата Ванга, не знам. Знам само, че искам много скоро пак да отида там.

А най-хубавото от цялата история, освен че събудихме приключенския дух у две единайсет годишни хлапета, е, че и една италианка от групата ни по аеробика научи за Белинташ. Тя кара байк с мъжа си и каза, че това е чудесна идея за следващия им маршрут. Просто нямам думи колко щастлива ме прави това.  За съжаление не беше чувала за Ванга, но си записа да потърси информация по въпроса.

Споделяне:

Тези „съвети за красота“ са от едно книжле, което синът ми подари преди време за празника на мама. Спазването им не струва нито време нито пари. Даже няма да се наложи  да си повтаряте „трай бабо  за хубост“, защото са абсолютно безболезнени и безвредни.

1. За атрактивни устни – изричайте думи на нежност.

2. За красиви очи – виждайте доброто у хората.

3. За стройна фигура – споделяйте храната си с гладните.

4. За красива коса – дайте на дете или влюбен мъж да прекарва пръсти през нея.

5. За елегантна стойка – ходете със съзнанието, че никога няма да ходите сама.

Аз бих добавила и тези:

6. За сияйна кожа на лицето-усмихвайте се, често и без повод.

7. За сексапил – целувайте, целуването е не само приятно, но и полезно.

Споделяне:

…за цвят в сивия мартенски ден. Авторът е Илиян Димитров и си позволявам да се влюбя в стиховете му без всякакви угризения.

ПОЗВОЛИ МИ ДА СЕ ВЛЮБЯ В ТЕБ:
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна…, сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена,
и едновременно … дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен,
да те достигам…
и никога не те позная…
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота -
в съвършенство…
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша…
А после… в утринната тишина
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти…
Позволи ми да се влюбя в теб…
и ми прости…
за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам…

Споделяне: