нд 7 мар 2010

Съботно-неделно вдъхновение в заешката дупка

Posted by Vera under handmade, кино, снимки
[3] Comments

Март отново не ни изненада с нищо. Същите истерични изблици и променливи настроения както всяка година-слънце (с) вятър (със) сняг (с) дъжд-пълна програма. За разлика от миналата неделя, когато си спретнахме барбекю на село и прекарахме целия ден навън, този уикенд си останахме вкъщи.

Помогнах на Наси да си направи проекта по Човек и природа. Имаха задача да си изберат един животински вид и да пишат за него, като ползват енциклопедия или интернет. Той харесва акули и съвсем логично реши да пише за тях. Получи се това:

###

Събота вече по традиция е ден за кино . Този път изборът ни се спря на дългочакания „Алиса в Страната на чудесата„. Има ли смисъл да казвам колко уникален филм е това, поне за мен. Селекцията на актьори е чудовищна като самия филм-Джони Деп, Хелена Бонам Картър, Ан Хатауей. Няма по-добър избор за пораснала Алиса от младата актриса Миа Вашиковска. Изящна и сладка, тя изглежда прекрасно на екрана както в ефирната си балеринска рокличка, така и в тежки рицарски доспехи. Ако не знаех кога е написан романа, щях да помисля, че Луис Карол е познавал Джони Деп и го е използвал за прототип на Лудия Шапкар. А Хелена Бонам Картър е идеалното превъплъщение на злата Червена кралица с гигантска глава.

Alice in Wonderland

И разбира се няма как да пропуснем шантавия, налудничав, известен на всички Тим Бъртън, автор на шедьоври като „Бийтълджус“, „Едуард ножиците“ и „Батман“.

И на всичко отгоре 3D! Нямаше как да не остана зашеметена от тази фиеста за сетивата, нищо че после леко ме наболяваше глава. Филмът трябва да се види, това е.

###

От известно време насам се хващам, че фотографията все по-силно ме влече. Днес се опитах да приложа на практика правилото на третините, което научих скоро. Жалко, че беше студено и трябваше да снимам на затворено място. Душичката ми плаче за слънце. Така ми се ще да хвърля вече дебелите дрехи и да се разхождам по цял ден навън. Хайде, дано да е по-скоро.

Етикети: , , , ,

 

чт 25 фев 2010

да гониш щастието

Posted by Vera under Аз-ът и другите, Градините на Ева
[6] Comments

Или както се пее в онази стара песен на Лили Иванова „но щастието трябва да се търси, то никога не идвало само…“

Дали щастието просто се случва като хубавото време или за него трябва да се бориш, да го преследваш? В книгата на Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай“ попаднах на едни размишления по този въпрос, които ми харесаха и реших да ги споделя.

„Щастието е следствие от усилията на човека. Бориш се за него, стремиш се към него, изискваш го, а понякога дори тръгваш да го търсиш по света. Трябва да участваш неотклонно в проявленията на собственото си щастие. И щом веднъж си достигнал състояние на щастие, никога не трябва да ставаш немарлив в поддържането му…“

Питам се  участваме ли активно в проявленията на собственото си щастие или просто маркираме?

На тренировките по танци съм забелязала как някои от девойките, въпреки че знаят добре хореографията, не си дават много зор, движенията им са отпуснати и вяли. Други, вероятно начинаещи, имат огромното желание да се впуснат лудо в танците, но все не им се получава. Има и трети вид. Това са момичетата, които танцуват така-сякаш-никой-не-ги-гледа. Невероятно удоволствие е да ги гледаш отстрани и да им се радваш.

Така е и с проявленията на лично щастие. Едни са намерили щастието, но то се отразява в тях без да ги докосне. Други са хванали посоката, но все още са далеч от целта, въпреки старанията си. Третият, най-редкият вид са щастливците. Това са тези, които не само са намерили щастието, но и съумяват да го запазят и да му се наслаждават.

Нескромно ли ще е да кажа, че се чувствам щастливка? Да, поне засега мисля, че успявам да запазя личното си усещане за удовлетвореност и радост от живота и не виждам причина да го крия. Пу-пу.

А вие? :)

Етикети: , ,

 

сб 20 фев 2010

да не си болен в тая държава

Posted by Vera under Без категория
[4] Comments

Седемчасово повръщане по нощите. Пробвам свещички Вомитусхил-не помагат. След втората без резултат, решавам, че ще ходя до аптеката за други(слава богу, че под носа ни има аптека с денонощно гише). Няма да коментирам откровеното нежелание на сина ми да му ги поставям, но поне е голям и разбира, че се налага, ако искаме да избегнем инжекцията Деган. Момичето от аптеката е любезно, предлага ми друг вариант – Вомакур. Ползвала съм ги и знам, че действат безотказно. Вземам също така и хидрасек и ентерол за по-късен етап. Малко преди полунощ повръщането продължава. Силно казано повръщане, защото вече няма какво да повръща, но го мъчат конвулсии през 30 минути и невъзможност да се задържи каквато и да било течност. След всяка следваща свещичка го уверявам, че вече ще е добре, като вече не вярвам на думите си. Към 2 и половина през нощта вече мисля само за инжекцията Деган, която ще успокои.Звъня на тел. 150, въпреки протестите му, и обяснявам каква е ситуацията с детето ми. Оттам съвсем спокойно ми отговарят как съм трябвало да го заведа в Спешното, за да го прегледат и назначат лечение. Недоумяваща и изнервена отвръщам, че детето не е в състояние да бъде транспортирано, изтощено е и не възнамерявам посред нощите да го развявам по болници. Спокойният глас отсреща ми казва, че ако искам лекар вкъщи, трябва да звънна на тел. 6150. Затварям и набирам номера. Включва се запис на секретар, който невъзмутимо ми обяснява, че всички оператори са заети и трябва да изчакам. Чакам. Чакането продължава към 20 минути. Затварям. Часът е вече три, а синът ми продължава да повръща стомашен сок и на ръба на обезводняване. Държи се мъжки, за разлика от мен. Все пак се старая да се владея. С пълното съзнание, че има опасност от предозиране, рещавам да се върна към Вомитусхила, поне са хомеопатични. Към три и половина поставям пета свещичка и лягам при него. Той заспива, изтощен до краен предел. Аз не мога. Седя в тъмното и се моля. Всяка майка е стигала до това. Когато вече нищо не помага, остават молитвите. Броя минутите, минават десет, двайсет-нищо. Минават критичните трийсет и аз съм нащрек. Нищо. Манава час, а той продължава да спи. Слава богу, свърши се. Към 5 часа вече се унасям и аз, но не мога да заспя дълбоко. Ставам по някое време да надникна в другата стая за малката. Тя поне е добре, спи при баща си.
На сутринта Наско вече посъбрал сили тихичко ми казва: „Мамо, като легна при мен, спрях да повръщам.“
Просто не ми се коментира ситуацията с Бърза помощ. Бях готова да платя голяма сума, само някой да дойде да помогне на детето ми. В такива моменти не мислиш за пари. Но нямаше кой, наистина нямаше. Не съм от хората, които викат Бърза помощ за щяло и нещяло. Наясно съм, че всяка вечер има десетки случаи с тежко болни и умиращи, но по дяволите, моето дете също се нуждаеше от спешна помощ, а нямаше кой да му я даде. Следователно, за мен лично в тая държава няма Спешна или Неотложна или както там се нарича Бърза помощ. Това са фактите към днешна дата в родното ни здравеопазване.

Етикети:

 

нд 14 фев 2010

Прощавайте

Posted by Vera under герои на нашето време
[2] Comments

Написано на ръка и залепено на таблото за съобщения в един вход, на една улица, в един град…

Трудно е да се повярва, че в днешно време съществуват все още такива хора. Малко са, но ги има. И докато ги има, ще я има и надеждата и вярата в човека.

Прощавам ти Георги, който и да си ти. Прощавай и ти.

Източникът на снимката пожела да остане анонимен.

Етикети: , ,

 

вт 2 фев 2010

Женско царство: доволна съм, че съм жена, защото

Posted by Vera under Градините на Ева
[9] Comments

Насам народе, ела на Женски карнавал, по идея  на Мисис Бу. С известно закъснение се включвам и аз в тази лудост(по-късно ще разберете защо), като ще се опитам да отговоря на въпроса „Доволна съм, че съм жена, защото?…“

Всъщност като се замислих защо аджеба съм доволна, че съм жена, първата ми реакция беше WTF? Ама аз наистина ли съм доволна от това и какво пък му е толкова якото на това да си жена, че чак да съм „хепи-хипи“ от факта. Че то това си е някакво стечение на обстоятелствата, независещо от мен. После в този ред на мисли продължих: Как да знам дали съм доволна, че съм жена, като не съм била мъж. Нали все пак трябва да имам база за сравнение. И ето, за целите на проучването, реших да бъда мъж за един ден. :)

И така, ето ме мен като един  средностатистически представител на силния пол. Хм, как изглеждам ли? Около 30-те, добре сложен брюнет, с тридневна брада (пфу, тази брада ужасно сърбяла бе! ) Работя в някакъв офис на шибан осемчасов работен ден. Току-що мина новата ни колежка в ултра секси екипче и… нещо стана с мен. Хм, май получих не особено уместна ерекция. А шефът е бесен и ме вика спешно. Бързо, бързо, мисли за друго: глобалното затопляне, сутрешното задръстване, новото А8 на шефа…Баси уникалната кола! Готов съм да му стана доживотен роб, само и само да ми я дава чат-пат да ходя на фитнес. Шефът е такъв смотаняк, а как му се лепят мадамите. Е, тя и моята женичка не е лоша, ама ония мацки са турбо гърли, вее.  Аре пак ми стана…мисли за световната икономическа криза! След работа дали да не ида да пийна по една бира с френдовете в Еврофутбола, или пък да се прибирам на топло при мойта. Аре ве, цял ден съм се гърбил, заслужавам една бира в готина компания. Мойта ще ме чака, няма къде да иде.

Стоп камера. Е, то не било лошо да си мъж, макар че, определено е различно и май понякога конфузно. Дребни човешки радости. :)

Жалко, че не мога да обобщя „Доволна съм, че съм жена, защото не съм мъж.“ Щеше да е лесно.

А и съм наясно, че опитите ми да вляза в главата на един мъж, да мисля, чувствам и дишам като него, са само една клиширана представа и вероятно нямат много общо с действителността.

И така, не ми е в стила да се тупна в гърдите и да кажа „Жена, това звучи гордо“. Все пак ми харесва да бъда жена, да изглеждам еднакво секси и в пола и в панталон, да плача сърцераздирателно на тъжни филми, да нося високи токчета и да спукам гума на стар селски път, с ясната идея, че веднага някой ще ми се притече на помощ.

И не е само романтичната представа за жените. Харесва ми това, че всеки един ден е огромно предизвикателство за мен. Сутрин съм мама, приготвям закуска и изпращам сина ми на училище, наобяд съм бизнесдама и подписвам договори, следобед съм денс маниачка в залата по аеробика или пия коктейл с дружки в шикозен бар, вечер съм съпруга и приятелка на по чаша вино, и отново мама-храня, къпя, пея приспивни песни. Толкова роли, а съм само една. Абсолютният хаос. Бях чела нещо от Наталия Очкур, което лично за мен перфектно описва днешната жена:

„Я – Женщина, и, значит, я – Актриса,
во мне сто лиц и тысяча ролей.“

И така, в заключение мога да кажа само, че ми харесва да съм жена, защото никога не ми е скучно. :)

Другите участнички в карнавала Женско царство са:

Бу

Deni4ero

Denia

mikiblue

Креми

Василена

Поли

Петя Кирилова-Грейди

Eneya

Liska

и едно мъжко мнение по въпроса

Етикети: , , , , ,

 

ср 27 яну 2010

За вината

Posted by Vera under Аз-ът и другите, ръбести, снимки
[7] Comments

Седя пред компютъра и хапвам от любимите ми желирани ментови бонбони. Сладко-лютият им вкус се разстила първо в устата ми, а после слиза надолу по гърлото. Поемам въздух с пълни гърди и усещам как ментовият аромат се разнася навътре и изпълва всяка молекула в мен.

Също като чувството за вина, което често пъти е обсебвало мислите ми и е било смъртен враг на съня ми.

Като бях дете, имах малко кученце. Това беше най-милото и обичливо животинче, което съм виждала някога. Една вечер, докато си играеше закачливо в краката ми, аз го настъпах по главичката. То, горкото, се тръшна на земята и почна жално да скимти. Това продължи през цялата нощ, а аз, при все че имах класна на другия ден, не можах да мигна, разкъсвана от чувство за вина и мъка по моето кученце. Слава богу, моята малка Лори се оправи напълно, без никакви последствия, а аз изкарах шестица на класното.

По-късно, разбира се, е имало много по-критични случаи, когато чувството за вина не ми е давало мира.  Моите човешки грешки са били трън най-вече в собствените ми очи. Дълго след като никой вече не си спомня за тях, аз продължавам да ги чопля и анализирам, да връщам лентата назад и да се самонаказвам. Ами ако бях постъпила не така, а иначе; ами ако тогава (не)бях казала това, а нещо друго, ами ако…

Склонността ми към самоанализ е досадна и упорита като ревнива жена. Никак не я харесвам. И не само, че не я харесвам, а на моменти даже ми идва да и отскубна дългия раздвоен език. А не бива. Това е част от мен, а не мога да ненавиждам себе си, против принципите ми е.

Обичам се твърде много, за да си позволя да мразя  нещо в себе си. Последните няколко години работих много в тази посока и не искам някакво препъни камъче наречено „гадно-чувство-за-вина-за-нещо-станало-преди-сто-години“ да ми попречи да продължа напред.

Не мога да изразходвам ценните сегашни моменти, като пилея времето си за безполезни угризения. Имам далеч по-важни неща за правене.

По-лесно е и пази душата от щети.

И да, добре съм, не съм в депресия. Също така писмено декларирам, че съм далече от мисълта за самоубийство. Осъзнавам, че като за първи пост е ужасно тегаво и скучновато и too much стил „мое мило дневниче“, но няма да се извинявам. Не и този път.

Етикети: , , ,

 

сб 23 яну 2010

Къде е мястото?

Posted by Vera under разни-заразни
[8] Comments

Тук е мястото, не сте сбъркали, попаднали сте на точния адрес. Както писах и в стария блог от днес нататък „Под дъгата“ се мести тук, благодарение на моя добър приятел Дончо.

Това е новият RSS за постове, а това е RSS-а за коментарите.

Старият блог няма да се актуализира, но ще стои с единствена цел да пренасочва посетителите към този адрес. Това, заедно с трансформирането ми в брюнетка, е втората голяма промяна за тази година. Надявам се да е за добро. :)

Етикети:

 

вт 19 яну 2010

обзаведи си сам

Posted by Vera under handmade, Градините на Ева, колажи, снимки
[5] Comments

фотокредит: 1. Bright Sun Room, 2. Dormitorio, 3. pink orange and green, 4. Drawers, 5. Five favourite things, 6. no name, 7. no name, 8. Vintage Stove and Aged Walls, 9. Mmmmm

Да си призная честно, не разбирам нищо от интериорен дизайн и обзавеждане. Е да, когато ремонтирахме апартамента, избрах цветовете на стаите и пердетата… :) И пак ми беше ужасно трудно!

Още от времето на соцмодернизма българката обзавежда дома си сама и никак, ама никак не обича чужда намеса в собствения и уникален прагматично-постсоцмодернистичен и най-вече икономичен стил. :)

Това, което другаде се върши от специалист с диплома и огромен хонорар, тук влиза в задълженията на всяка една средностатистическа домакиня. И ако може с по-малко пари или почти без пари, ще е най-добре.

А тесните и неудобно проектирани апартаментчета са истинско предизвикателство и за професионален дизайнер, какво остава за лаиците в тази област. Затова и нашенката е станала гъвкава и изобретателна, дълго търсеща и преценяща в решенията си. Дето се вика от табуретка фотьойл ще направи.

В тази връзка от известно време насам системно се заглеждам по блогове за дизайн и интериорни решения. Разбира се, фаворитът сред фаворитите ми е decor8, но и нашият Decocentric е не по-малко вдъхновяващ. И спя спокойно. Като не мога да имам така жадуваното канапе в стил Луи ХVІ, поне му се радвам на картинка. :)

Етикети: , , ,

 

ср 13 яну 2010

не стойте край надгробния ми камък

Posted by Vera under Градините на Ева, огнени сълзи
[2] Comments

Не стойте край надгробния ми камък, не ридайте.
Мен там ме няма, аз не съм заспал.
Аз съм в хилядите ветрове в единна цялост.
Аз съм диамантеният блясък на снежец.
Аз съм слънцето, огряло, жито зряло.
Аз съм нежен, кротък, есенен дъждец.
Не стойте край надгробния ми камък, не ридайте.
Мен там ме няма, аз не съм умрял!

Чух това в една от сериите на „Отчаяни съпруги“ и веднага ме стисна за гърлото. После, докато го дирих из нета, разбрах, че е било рецитирано от Владо Карамазов в последния сезон на Survivor.

Авторът на поемата е неизвестен чак до 1990 година, когато никому неизвестната Мери Фрай заявява, че тя е написала брилянтните стихове и авторството и е потвърдено. 

Тук епитафията може да се прочете в оригинал.

Етикети: , , ,

 

пн 28 дек 2009

Честита Коледа на всички!

Posted by Vera under празнични, снимки
[3] Comments

Честита Коледа на всички, които обичат да минават оттук! Благодаря на всички за коментарите и също на тези, които са имали желание да напишат такива, но по някаква причина не са го направили.

Колкото и блогът да е личен виртуален дневник, споделянето е двустранен процес. Благодаря ви, че ми позволихте да споделя с вас нещата, които ме докосват. Споделянето истински ме вдъхновява, затова и този блог все още го има и, надявам се, ще го има.

Честита Коледа на всички приятели, обичам ви от сърце!

Честита Коледа на мен и цялото ми семейство!

Пожелавам на всички много здраве и още повече любов. Бъдете търсещи, вдъхновени и влюбени! Търсете красотата във всичките и измерения! Не пропускайте дребните неща, защото те правят живота ни истински и вълнуващ.

Щастлива съм да споделя с вас, че от двата дни Коледен благотворителен базар, организиран от Движение на българските майки, се събраха общо 4103 лева, които ще отидат на 100 % при децата в нужда. Благодаря на всички, които се отзоваха и помогнаха да случим това Коледно чудо.

Домашен театър

Моята уникална находка тази Коледа беше този домашен куклен театър, който купих уж за децата, ноо…познайте кой се радва най-много на него?! ;)

Коледните възглавнички с мечета си ги купих просто ей така, за разкош,

а в тази прекрасна плетена рокличка в романтичен стил се влюбих от пръв поглед. Биби изглежда толкова бонбонеста в нея, че не мога да спра да я гушкам. :)

Весело изкарване на Нова година, ще се видим пак догодина. :)

Етикети:

 

Следваща страница »